Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered, and said:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
I have often heard such things as these: you are all troublesome comforters.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Shall windy words have no end? or is it any trouble to thee to speak?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
I also could speak like you: and would God your soul were for my soul. I would comfort you also with words, and would wag my head over you.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
I would strengthen you with my mouth, and would move my lips, as sparing you.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
But what shall I do? If I speak, my pain will not rest: and if I hold my peace, it will not depart from me.
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
But now my sorrow hath oppressed me, and all my limbs are brought to nothing.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
My wrinkles bear witness against me, and a false speaker riseth up against my face, contradicting me.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
He hath gathered together his fury against me, and threatening me he hath gnashed with his teeth upon me: my enemy hath beheld me with terrible eyes.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
They have opened their mouths upon me, and reproaching me they have struck me on the cheek, they are filled with my pains.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
God hath shut me up with the unjust man, and hath delivered me into the hands of the wicked.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
I that was formerly so wealthy, am all on a sudden broken to pieces: he hath taken me by my neck, he hath broken me, and hath set me up to be his mark.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
He hath compassed me round about with his lances, he hath wounded my loins, he hath not spared, and hath poured out my bowels on the earth.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
He hath torn me with wound upon wound, he hath rushed in upon me like a giant.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
I have sowed sackcloth upon my skin, and have covered my flesh with ashes.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
My face is swollen with weeping, and my eyelids are dim.
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
These things have I suffered without the iniquity of my hand, when I offered pure prayers to God.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
O earth, cover not thou my blood, neither let my cry find a hiding place in thee.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
For behold my witness is in heaven, and he that knoweth my conscience is on high.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
My friends are full of words: my eye poureth out tears to God.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
And O that a man might so be judged with God, as the son of man is judged with his companion!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
For behold short years pass away and I am walking in a path by which I shall not return.
