Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered, and said,
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
I have heard many such things. Miserable comforters are ye all.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Shall vain words have an end? Or what provokes thee that thou answer?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
I also could speak as ye do, if your soul were in my soul's stead. I could join words together against you, and shake my head at you.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
But I would strengthen you with my mouth, and the solace of my lips would assuage your grief.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Though I speak, my grief is not assuaged, and though I forbear, what am I eased?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
But now he has made me weary. Thou have made desolate all my company.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
And thou have laid fast hold on me, which is a witness against me. And my leanness rises up against me; it testifies to my face.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
He has torn me in his wrath, and persecuted me. He has gnashed upon me with his teeth. My adversary sharpens his eyes upon me.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
They have gaped upon me with their mouth. They have smitten me upon the cheek reproachfully. They gather themselves together against me.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
God delivers me to the perverse, and casts me into the hands of the wicked.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
I was at ease, and he broke me apart. Yea, he has taken me by the neck, and dashed me to pieces. He has also set me up for his mark.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
His archers encompass me round about. He splits my reins apart, and does not spare. He pours out my gall upon the ground.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
He breaks me with breach upon breach. He runs upon me like a giant.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
I have sewed sackcloth upon my skin, and have laid my horn in the dust.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
My face is red with weeping, and the shadow of death is on my eyelids,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
although there is no violence in my hands, and my prayer is pure.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
O earth, do not cover thou my blood, and let my cry have no resting place.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Even now, behold, my witness is in heaven, and he who vouches for me is on high.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
My friends scoff at me. My eye pours out tears to God
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
that he would maintain the right of a man with God, and of a son of man with his neighbor!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
For when a few years are come, I shall go the way where I shall not return.
