Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Job progovori i reče:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
“Koliko se takvih naslušah besjeda, kako ste mi svi vi mučni tješioci!
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Ima li kraja tim riječima ispraznim? Što te goni da mi tako odgovaraš?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
I ja bih mogao k'o vi govoriti da vam je duša na mjestu duše moje; i ja bih vas mog'o zasuti riječima i nad sudbom vašom tako kimat' glavom;
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
i ja bih mogao ustima vas hrabrit', i ne bih žalio trud svojih usana.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Al' ako govorim, patnja se ne blaži, ako li zašutim, zar će me minuti?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
Zlopakost me sada shrvala posvema, čitava se rulja oborila na me.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
Ustao je proti meni da svjedoči i u lice mi se baca klevetama.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
Jarošću me svojom razdire i goni, škrgućuć' zubima obara se na me. Moji protivnici sijeku me očima,
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
prijeteći, na mene usta razvaljuju, po obrazima me sramotno ćuškaju, u čoporu svi tad navaljuju na me.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Da, zloćudnicima Bog me predao, u ruke opakih on me izručio.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
Mirno življah dok On ne zadrma mnome, za šiju me ščepa da bi me slomio.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
Uze me za biljeg i strijelama osu, nemilosrdno mi bubrege probode i mojom žuči zemlju žednu natopi.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
Na tijelu mi ranu do rane otvara, kao bijesan ratnik nasrće na mene.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
Tijelo sam golo u kostrijet zašio, zario sam čelo svoje u prašinu.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
Zapalilo mi se sve lice od suza, sjena tamna preko vjeđa mi je pala.
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
A nema nasilja na rukama mojim, molitva je moja bila uvijek čista.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
O zemljo, krvi moje nemoj sakriti i kriku mom ne daj nigdje da počine.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Odsad na nebu imam ja svjedoka, u visini gore moj stoji branitelj.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
Moja vika moj je odvjetnik kod Boga dok se ispred njega suze moje liju:
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
o, da me obrani u parbi mojoj s Bogom ko što smrtnik brani svojega bližnjega.
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
No životu mom su odbrojena ljeta, na put bez povratka meni je krenuti.
