Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Теманлиқ Елифаз буниңға җававән мундақ деди: —
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Данишмән кишиниң қуруқ шамалдәк сәпсәтә билән җавап бериши тоғриму? [Данишмән] қосиғини иссиқ мәшриқ шамили билән тойғузса боламду?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Пайдисиз сөзләр билән, Тайини йоқ гәпләр билән муназирилишиши мувапиқму?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Бәрһәқ, сән иман-ихласни йоқ қиливәтмәкчисән, Худаниң алдида дуа-истиқамәткә тосалғу болисән.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Чүнки қәбиһлигиң ағзиңға сөз салиду, Сән мәккарларниң тилини таллап қоллинисән.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Мән әмәс, бәлки өз ағзиң өзүңниң гунайиңни бекитиду, Өз ләвлириң саңа қарши гувалиқ бериду.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Сән инсанлар ичидә тунҗа болуп туғулғанму? Сән тағ-даванлардин авал апиридә болғанму?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Тәңриниң мәхпий кеңишини аңлап кәлгәнмусән? Даналиқ сән биләнла чәклинәмду?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Сән билгәнләрни бизниң билмәйдиғанлиримиз барму? Сән чүшәнгәнни бизниң чүшәнмәйдиғинимиз барму?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Ақсақаллар һәм қерилар бизниң тәрипимиздә туриду, Улар сениң атаңдинму яшта чоңдур.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Тәңриниң тәсәллилири, Йәни саңа мулайимлиқ билән ейтқан мошу сөз сән үчүн азлиқ қиламду?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Немишкә көңүлниң кәйнигә кирип кетисән? Көзүңни немигә пақиритисән?
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
Шундақ қилип сән роһуңни Тәңригә қарши турғуздуң, Еғизиңдин шундақ сөзләрниң чиқишиға йол қоюватисән!
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Инсан немә еди? Өз-өзини паклалиғидәк? Анидин туғулған адәм балиси немә еди? Һәққаний болалиғидәк?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Қара, [Худа] Өз муқәддәслиригиму ишәнмигән йәрдә, Асманларму униң нәзиридә пак болмиған йәрдә,
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
Жиркинчлик болған, сесип кәткән, Қәбиһликни су ичкәндәк ичидиған инсан балиси зади қандақ болар?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Мән саңа көрситәй, маңа қулақ сал; Көзүм көргәнни баян қилмақчимән.
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Данишмәнләр ата-бовилиридин буларни аңлиған, Йошурмай буларни баян қилған: —
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
(Пәқәт шуларғила, [йәни ата-бовилириғила] йәр-зимин тапшурулған еди, Уларниң арисидин ят адәм өтүшкә петиналмайтти)
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
— Рәзил адәм барлиқ күнлиридә азаплиниду, Залим кишигә жиллар санақлиқла бекитилгәндур.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Униң қулиқиға вәһимиләрниң авази кириду, Баяшатлиғида булаңчи униң устигә бесип чүшиду.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Қараңғулуқтин қутулушқа униң көзи йәтмәйду, У қилич билән чепилишқа сақланғандур.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
У аш издәп: «Зади нәдин тепилар?» дәп йолда тенәп жүриду, У зулмәт күниниң униңға йеқинлашқанлиғини билиду.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Дәрд-әләм һәм азап униңға вәһимә қилиду, Һуҗумға тәйяр болған падишадәк униң үстидин ғәлибә қилиду.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Чүнки у Тәңригә қарши қолини көтәргән, Һәммигә қадирға күч көрсәтмәкчи болған,
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
Шуңа у бойнини қаттиқ қилип, Көп қәвәтлик қалқанни көтирип униңға қарап етилиду.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Йүзини яғ басқан болсиму, Беқинлири сәмрәп кәткән болсиму,
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
У харабә шәһәрләрдә, Адәм қонғуси кәлмәйдиған, Кесәк дүвилири болушқа бекитилгән өйләрдә яшайду;
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
У һеч бейимайду, Униң мал-мүлки болса үзүлүп қалиду, Униң тәәллуқатлири зимин үстидә кеңәймәйду.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
У қараңғулуқтин қечип қутулалмайду, Ялқун униң шахлирини көйдүрүп қурутиду, [Худаниң] бир нәпәси билән у [дуниядин] кетиду.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
У сахтилиққа таянмисун! У алдинип кәткән, шуңа сахтилиқниң өзи униң инъами болиду;
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Униң күни техи тошмай турупла, Униң шехи техи көкирип болмайла, бу ишлар әмәлгә ашурулиду.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Үзүм тели силкинип, тоң үзүмләр чүшүрүветилгәндәк, Зәйтун дәриғиниң чечиги ечилипла төкүлүп кәткәндәк болиду.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Чүнки ипласларниң җәмәти туғмас болиду, От пара йегәнләрниң чедирлирини көйдүриветиду.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
[Бирақ] улар [һәрдайим] яманлиқни ойлап, қәбиһлик туғдуриду, Көңлидә һаман һейлә-микир тәйярлайду.
