Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Y respondió Elifaz Temanita, y dijo:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
¿Si responderá el sabio sabiduría ventosa, y henchirá su vientre de viento solano?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
¿Disputará con palabras inútiles, y con razones sin provecho?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Tú también disipas el temor, y disminuyes la oración delante de Dios.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Porque tu boca declaró tu iniquidad, pues has escogido el lenguaje de los astutos.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Tu boca te condenará, y no yo; y tus labios testificarán contra ti.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
¿Naciste tú primero que Adam? ¿y fuiste tú creado antes de los collados?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
¿Oíste tú el secreto de Dios, que detienes en ti solo la sabiduría?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
¿Qué sabes tú que no lo sabemos? ¿qué entiendes tú que no se halle en nosotros?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Entre nosotros también hay cano, también hay viejo, mayor en días que tu padre.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
¿En tampoco tienes las consolaciones de Dios; y tienes alguna cosa oculta acerca de ti?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
¿Por qué te toma tu corazón, y por qué guiñan tus ojos,
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
Que respondas a Dios con tu espíritu, y saques tales palabras de tu boca?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
¿Qué cosa es el hombre para que sea limpio, y que se justifique el nacido de mujer?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
He aquí, que en sus santos no confía, y ni los cielos son limpios delante de sus ojos:
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
¿Cuánto más el hombre abominable y vil, que bebe como agua la iniquidad?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Escúchame: mostrarte he, y contarte he lo que he visto:
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Lo que los sabios nos contaron de sus padres; y no lo encubrieron:
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
A los cuales solos fue dada la tierra; y no pasó extraño por medio de ellos.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Todos los días del impío, él es atormentado de dolor, y el número de años es escondido al violento.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Estruendos espantosos tiene en sus oídos, en la paz le vendrá quien le asuele.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Él no creerá que ha de volver de las tinieblas, y siempre está mirando la espada.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Desasosegado viene a comer siempre, porque sabe que le está aparejado día de tinieblas.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Tribulación y angustia le asombrará, y se esforzará contra él, como un rey aparejado para la batalla.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Porque él extendió su mano contra Dios, y contra el Todopoderoso se esforzó.
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
El le encontrará en la cerviz, en lo grueso de los hombros de sus escudos.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Porque cubrió su rostro con su gordura: e hizo arrugas sobre los ijares.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
Y habitó las ciudades asoladas, las casas inhabitadas, que estaban puestas en montones.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
No enriquecerá, ni será firme su potencia, ni extenderá por la tierra su hermosura.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
No se escapará de las tinieblas: la llama secará su renuevo, y con el aliento de su boca perecerá.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
No será afirmado: en vanidad yerra: por lo cual en vanidad será trocado.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Él será cortado antes de su tiempo, y sus renuevos no reverdecerán.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
El perderá su agraz, como la vid; y como la oliva derramará su flor.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Porque la compañía del hipócrita será asolada: y fuego consumirá las tiendas de cohecho.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
Concibieron dolor, y parieron iniquidad: y las entrañas de ellos meditan engaño.
