Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Entonces Elifaz, el temanita, respondió y dijo:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
“¿Acaso un hombre sabio respondería con un ‘conocimiento’ tan vacío que no es más que un montón de aire caliente?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
No discutiría con discursos inútiles usando palabras que no hacen ningún bien.
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Pero tú estás acabando con el temor de Dios y destruyendo la comunión con él.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Son tus pecados los que están hablando, y estás eligiendo palabras engañosas.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Tu propia boca te condena, no yo; tus propios labios testifican contra ti.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
“¿Fuiste tú el primero en nacer? ¿Naciste antes de que se crearan las colinas?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
¿Estabas allí escuchando en el consejo de Dios? ¿Acaso la sabiduría sólo te pertenece a ti?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
¿Qué sabes tú que nosotros no sabemos? ¿Qué entiendes tú que nosotros no entendamos?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
¡Tenemos entre nosotros ancianos, canosos, mucho mayores que tu padre!
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
“¿Las comodidades que Dios proporciona son demasiado pocas para ti? ¿No te bastan las suaves palabras de Dios?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
¿Por qué te dejas llevar por tus emociones?
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
¿Por qué tus ojos relampaguean de ira, que te vuelves contra Dios y te permites hablar así?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
¿Quién puede decir que está limpio? ¿Qué ser humano puede decir que hace lo correcto?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Mira, Dios ni siquiera confía en sus ángeles: ¡ni siquiera los seres celestiales son puros a sus ojos!
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
¡Cuánto menos puros son los que están sucios y corrompidos, bebiendo en el pecado como si fuera agua!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
“Si estás dispuesto a escucharme, te lo mostraré. Te explicaré mis ideas.
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Esto es lo que han dicho los sabios, confirmado por sus antepasados,
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
aquellos a quienes sólo se les dio la tierra antes de que los extranjeros estuvieran allí.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
“Los malvados se retuercen de dolor toda su vida, durante todos los años que sobreviven estos opresores.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Sonidos aterradores llenan sus oídos, e incluso cuando piensan que están a salvo, el destructor los atacará.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
No creen que escaparán de la oscuridad; saben que una espada los espera.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Vagan en busca de comida, preguntando dónde está. Saben que su día de oscuridad está cerca.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
La miseria y el tormento los abruman como a un rey que se prepara para la batalla.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Agitan sus puños en la cara de Dios, desafiando al Todopoderoso,
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
atacándolo insolentemente con sus escudos.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
“Han engordado en su rebeldía, sus vientres se han hinchado de grasa.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
Pero sus ciudades quedarán desoladas; vivirán en casas abandonadas que se desmoronan en ruinas.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
Perderán sus riquezas, su riqueza no perdurará, sus posesiones no se extenderán por la tierra.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
“No escaparán de la oscuridad. Como un árbol cuyos brotes se consumen en un incendio forestal, el soplo de Dios lo hará desaparecer.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Que no confíen en cosas sin valor, porque su recompensa será inútil.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Esto se pagará por completo antes de que llegue su hora. Son como las ramas de los árboles que se marchitan,
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
como las vides que pierden sus uvas inmaduras, o los olivos que pierden sus flores.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Porque los que rechazan a Dios son estériles, y el fuego quemará las casas de los que aman los sobornos.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
Planean problemas y producen el mal, dando lugar al engaño”.
