Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Potem je odgovoril Elifáz Temánec in rekel:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
»Mar naj moder človek izreka prazno znanje in svoj trebuh napolnjuje z vzhodnikom?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Mar naj razpravlja z nekoristnim govorjenjem? Ali z govori, s katerimi ne more storiti ničesar dobrega?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Da, ti zametuješ strah in zadržuješ molitev pred Bogom.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Kajti tvoja usta izrekajo tvojo krivičnost in ti izbiraš jezik prebrisanega.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Tvoja lastna usta te obsojajo in ne jaz. Da, tvoje lastne ustnice pričujejo zoper tebe.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Mar si ti prvi človek, ki je bil rojen? Ali si bil narejen pred hribi?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Mar si slišal Božjo skrivnost? In ali sebi zadržuješ modrost?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Kaj ti veš, kar mi ne vemo? Kaj razumeš, česar ni v nas?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Z nami so sivolasi in zelo stari možje, precej starejši od tvojega očeta.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Ali so Božje tolažbe zate majhne? Je s teboj kakršnakoli skrita stvar?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Zakaj te tvoje srce odnaša? In ob čem tvoje oči mežikajo,
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
da svojega duha obračaš zoper Boga in takšnim besedam dopuščaš iziti iz svojih ust?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Kaj je človek, da bi bil čist? In ta, ki je rojen iz ženske, da bi bil pravičen?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Glej, zaupanja ne polaga v svoje svete. Da, nebo ni čisto v njegovem pogledu.
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
Kako mnogo bolj gnusen in umazan je človek, ki pije krivičnost kakor vodo?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Pokazal ti bom, poslušaj me. To, kar sem videl, bom oznanil.
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
To, kar so modri možje povedali od svojih očetov in tega niso skrili,
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
katerim samim je bila dana zemlja in noben tujec ni šel med njimi.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Zloben človek se muči z bolečino vse svoje dni in število let je skrito zatiralcu.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Grozen zvok je v njegovih ušesih. V uspevanju bo nadenj prišel uničevalec.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Ne verjame, da se bo vrnil iz teme in meč čaka nanj.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Naokoli tava za kruhom, rekoč: ›Kje je?‹ Ve, da je ob njegovi roki pripravljen dan teme.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Stiska in tesnoba ga bosta preplašili. Prevladali bosta zoper njega kakor kralj, pripravljen na bitko.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Kajti svojo roko izteguje zoper Boga in se krepi zoper Vsemogočnega.
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
On steče nadenj, celó na njegov vrat, na debele izbokline njegovih ščitov,
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
ker svoj obraz pokriva s svojo mastnostjo in na svojih ledjih nabira sloje tolšče.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
Prebiva v zapuščenih mestih in hišah, ki jih noben človek ne naseljuje, ki so pripravljene, da postanejo ruševine.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
Ne bo bogat, niti se ne bo njegovo imetje nadaljevalo, niti svoje popolnosti na zemlji ne bo podaljšal.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Iz teme ne bo odšel. Plamen bo posušil njegove mladike in z dihom svojih ust bo odšel proč.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Kdor je zaveden naj ne zaupa v ničnost, kajti ničnost bo njegovo povračilo.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Dovršeno bo pred njegovim časom in njegova veja ne bo zelena.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Svoje nezrelo grozdje bo otresel kakor trta in svoj cvet bo odvrgel kakor oljka.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Kajti skupnost hinavcev bo zapuščena in ogenj bo použil šotore podkupovanja.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
Spočenjajo vragolijo in rodijo ničnost in njihov trebuh pripravlja prevaro.«
