Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Da tok Elifas fra Teman til orde og sa:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Svarer vel en vis mann med en kunnskap som bare er vind, og fyller han sitt indre med stormvær?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Vil han vel forsvare sin sak med ord som ikke nytter, og med tale hvormed han intet utretter?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Du nedbryter endog gudsfrykten og svekker andakten for Guds åsyn;
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
for din synd legger ordene i din munn, og du velger falske menns tale.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Din egen munn domfeller dig, ikke jeg; dine leber vidner mot dig.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Blev du født først av alle mennesker, eller kom du til verden før alle haugene var til?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Har du vært tilhører i Guds lønnlige råd og der tilranet dig visdom?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Hvad vet du som vi ikke vet? Hvad forstår du som er ukjent for oss?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Det er blandt oss en som er både gammel og gråhåret, rikere på dager enn din far.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Er Guds trøsteord for lite for dig, og et ord som er talt i saktmodighet til dig?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Hvorfor lar du dig rive med av ditt hjerte, og hvorfor gnistrer dine øine? -
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
siden du vender din vrede mot Gud og lar ordene strømme fra din munn.
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Hvad er et menneske, at han skulde være ren, og en som er født av en kvinne, at han skulde være rettferdig?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Endog på sine hellige stoler han ikke, og himlene er ikke rene i hans øine,
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
langt mindre da en vederstyggelig, en fordervet, en mann som drikker urett som vann.
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Jeg vil kunngjøre dig noget, hør på mig! Hvad jeg har sett, det vil jeg fortelle,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
det som vise menn forkynner og ikke har dulgt, det som de mottok fra sine fedre,
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
til hvem landet alene var gitt, og blandt hvem ingen fremmed hadde draget igjennem.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
En ugudelig lever i angst alle sine dager, og få i tall er de år som er gjemt for voldsmannen.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Redselstoner lyder i hans ører; midt i freden kommer ødeleggeren over ham.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Han tror ikke han skal komme tilbake fra mørket, og han er utsett til å falle for sverdet.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Han flakker om efter brød og spør: Hvor er det å finne? Han vet at en mørkets dag står ferdig ved hans side.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Nød og trengsel forferder ham; den overvelder ham, lik en stridsrustet konge,
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
fordi han rakte ut sin hånd mot Gud og våget å trosse den Allmektige,
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
stormet frem mot ham med opreist nakke, med sine skjolds tette tak,
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
fordi han dekket sitt ansikt med sin fedme og la fett på sin lend
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
og bodde i ødelagte byer, i hus hvor ingen skulde bo, og som var bestemt til å bli grusdynger.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
Han blir ikke rik, og hans gods varer ikke ved, og hans grøde luter ikke mot jorden.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Han slipper ikke ut av mørket; ildslue skal tørke hans kvister, og han skal komme bort ved hans munns ånde.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Ei sette han sin lit til det som forgjengelig er! Da narrer han sig selv, for bare forgjengelighet blir hans vederlag.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Før hans dag kommer, blir det opfylt, og hans gren grønnes ikke.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Han blir som et vintre som mister sine druer før de er modne, og som et oljetre som feller sine blomster;
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
for den gudløses hus er ufruktbart, og ild fortærer deres telter som lar sig underkjøpe.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
De undfanger ulykke og føder nød, og deres morsliv fostrer svik.
