Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Dia namaly Elifaza Temanita ka nanao hoe:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Tokony handahatra hevi-dravina va ny olon-kendry, ka hameno ny kibony amin’ ny rivotra avy any atsinanana va,
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Ary hamaly amin’ ny teny tsy mahasoa sy ny teny tsy mahatsara?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Eny, foananao ny fahatahorana an’ Andriamanitra, ary tampenanao ny fivavahana eo anatrehany;
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Fa ny helokao no manesika ny vavanao, ary mianatra ny lelan’ ny fetsy ianao.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Ny vavanao ihany no manameloka anao, fa tsy izaho; Ary ny molotrao ihany no mamely anao.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Hianao va no voalohany izay nateraka ho olombelona? Na naloaky ny kibo talohan’ ny tendrombohitra va ianao?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Isan’ ny mpihevitra teo amin’ Andriamanitra va ianao, ka voarombakao ho anao irery ny fahendrena?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Inona no fantatrao, ka tsy mba fantatray koa, na saina azonao, ka tsy ato aminay koa?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Ny anti-panahy sy ny fotsy volo dia misy ato aminay, eny, olona ela niainana noho ny rainao aza.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Ataonao ho tsinontsinona va ny fampiononana avy amin’ Andriamanitra sy ny teny natao aminao amin’ ny fahalemem-panahy?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Nahoana no dia entin’ ny fonao ianao? Ary nahoana no mipipy foana ny masonao,
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
Ka miefonefona amin’ Andriamanitra ianao, sady miteniteny foana ny vavanao?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Inona ny zanak’ olombelona no mba hadio izy? Ary izay tera-behivavy no mba ho marina?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Indro, ireo anjeliny aza tsy mahatoky Azy, ary ny lanitra aza tsy madio eo imasony;
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
Koa mainka fa izay vetaveta sy tena ratsy, dia ny olona izay misotro heloka toa rano!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Hanambara aminao aho, ka mihainoa ahy fa izay efa hitako no holazaiko,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Dia zavatra notorin’ ny olon-kendry, fa tsy nafeniny, dia izay azony avy tamin’ ny razany;
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
Ireny ihany no nomena ny tany, ary tsy nisy olona hafa firenena nisisika teo aminy.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Ny ratsy fanahy mijalijaly amin’ ny androny rehetra, dia amin’ ny taona rehetra voatendry ho an’ ny lozabe.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Feo mampitahotra no ren’ ny sofiny; Ary na dia miadana aza izy, dia avy hamely azy ihany ny mpandroba.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Tsy manantena ho afaka amin’ ny maizina izy; Andrasan’ ny sabatra izy.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Mirenireny hitady izay hohaniny izy ka manao hoe: Aiza re? Fantany fa antomotra azy ny andro maizina.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Fahoriana sy fahaporitana no mampitahotra azy; Mandresy azy ireo tahaka ny mpanjaka efa vonona ho amin’ ny ady,
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Satria naninjitra ny tanany hanohitra an’ Andriamanitra izy Ary nirehareha hanohitra ny Tsitoha.
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
Mimaona amin’ ny fahamafian-katoka hamely Azy izy, dia amin’ ny foitran’ ampingany matevina,
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Satria efa matavitavy tarehy izy, ary mivalon-kotraka ny valahany;
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
Ary monina ao an-tanana rava izy, dia ao an-trano tokony tsy hitoeran’ olona, izay efa voatendry ho korontam-bato.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
Tsy hanan-karena izy, sady tsy haharitra ny heriny, ka tsy ho vokatra ambonin’ ny tany ny fananany.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Tsy ho afaka amin’ ny maizina izy; ny solofony hikainkona azon’ ny lelafo; ho levon’ ny fofonain’ Andriamanitra izy.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Aoka tsy ho voafitaka hatoky zava-poana izy; fa zava-poana no ho valiny homena azy.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Raha mbola tsy tonga aza ny androny, dia manjo azy izany, ary tsy ho maitso ny sampany.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Ho tahaka ny voaloboka manintsana ny voany manta izy ary ho tahaka ny hazo oliva mampiraraka ny voniny.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Fa tsy ho vanona ny ankohonan’ ny mpihatsaravelatsihy, ary ho lanin’ ny afo ny tranon’ ny mpitoroka.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
Torontoronina fampahoriana izy ka miteraka fandozana, ary ny kibony mamorom-pitaka.
