Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Tad Elifas no Temanas atbildēja un sacīja:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Vai tad gudram vīram būs runāt tukšas domas un savu sirdi pildīt ar vēju?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Pārmācīt ar vārdiem, kas nepieklājās, un ar valodu, kur labums neatlec?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Tiešām, tu iznīcini Dieva bijāšanu un nicini pielūgšanu Dieva priekšā.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Jo tava mute parāda tavu noziegumu, un tu esi uzņēmies runāt, kā gudrinieki runā.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Tava mute tevi pazudina, un ne es; tavas lūpas pret tevi dod liecību.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Vai tu esi tas pirmais cilvēks piedzimis, vai tu esi dzemdināts, pirms kalni bija?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Vai tu esi dzirdējis Dieva apslēpto padomu, vai tu gudrību esi iezīdis?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Ko tu zini, ko mēs nezinātu, ko tu proti, un mēs to neprastu?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Arī mūsu starpā ir sirmi un veci, kas ilgāki dzīvojuši, nekā tavs tēvs.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Vai Dieva iepriecināšanas priekš tevis mazas, un vārds, laipnīgi uz tevi runāts?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Kāpēc tava sirds tevi tā apmāna, kāpēc tavas acis tā spulgo,
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
Ka tavas dusmas ceļas pret Dievu un izverd tādu valodu no tavas mutes?!
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Kas ir cilvēks, ka tas būtu šķīsts, un ka būtu taisns, kas no sievas dzimis?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Redzi, Saviem svētiem Viņš neuztic un debesis nav šķīstas priekš Viņa acīm.
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
Ne nu vēl tas negantais un samaitātais cilvēks, kas netaisnību dzer kā ūdeni.
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Es tev stāstīšu, klausies mani, un es tev teikšu, ko esmu redzējis,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Ko gudrie stāstījuši no saviem tēviem un nav slēpuši, -
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
Tiem vien zeme bija dota, un svešinieks viņu starpā nebija nācis, -
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Bezdievīgais mokās visu mūžu, un briesmīgais, cik tam gadi nolikti.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Viņa ausīs skan briesmas, pašā mierā viņam uzbrūk postītājs.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Viņš neuzticās iznākt no tumsības; jo zobens uz viņu gaida.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Viņš skraida šurp un turp pēc maizes, kur varētu dabūt; viņš zin tumsības dienu sev tuvu klātu.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Bēdas un izbailes viņu biedē, viņu pārvar kā ķēniņš, uz kaušanos gatavs.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Jo viņš izstiepa savu roku pret Dievu un cēlās pret to Visuvareno.
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
Viņš skrēja pret Viņu ar pašu galvu, ar savu priekšturamo bruņu biezām pumpām.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Viņš savu vaigu tauki izbaroja un kopa resnu vēderu.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
Viņš dzīvoja izpostītās pilsētās un namos, kur nebija jādzīvo, kuriem nolemts būt par akmeņu kopām.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
(Tāpēc) viņš nepaliks bagāts, un viņa manta nepastāvēs, un viņa laime neizplētīsies virs zemes.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Viņš no tumsības ārā neiznāks, liesma izkaltēs viņa zarus, caur Dieva mutes dvašu viņš aizies.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Lai viņš nepaļaujas uz nelietību, ar to viņš pieviļas; jo nelietība būs viņa alga.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Tā alga nāks priekšlaiku, un viņa zars nezaļos.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Viņš zaudēs kā vīna koks savus ķekarus un nometīs kā eļļas koks savus ziedus.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Jo bezdievīgo saime paliks neauglīga, un uguns norīs dāvanu ņēmēju dzīvokļus.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
Tie ir grūti ar netaisnību un dzemdē postu, un savām sirds domām tie pieviļas.
