Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Respondens autem Eliphaz Themanites, dixit:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
[Numquid sapiens respondebit quasi in ventum loquens, et implebit ardore stomachum suum?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Arguis verbis eum qui non est æqualis tibi, et loqueris quod tibi non expedit.
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Quantum in te est, evacuasti timorem, et tulisti preces coram Deo.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Docuit enim iniquitas tua os tuum, et imitaris linguam blasphemantium.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Condemnabit te os tuum, et non ego: et labia tua respondebunt tibi.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Numquid primus homo tu natus es, et ante colles formatus?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
numquid consilium Dei audisti, et inferior te erit ejus sapientia?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Quid nosti quod ignoremus? quid intelligis quod nesciamus?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Et senes et antiqui sunt in nobis, multo vetustiores quam patres tui.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Numquid grande est ut consoletur te Deus? sed verba tua prava hoc prohibent.
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Quid te elevat cor tuum, et quasi magna cogitans attonitos habes oculos?
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
Quid tumet contra Deum spiritus tuus, ut proferas de ore tuo hujuscemodi sermones?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Quid est homo ut immaculatus sit, et ut justus appareat natus de muliere?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Ecce inter sanctos ejus nemo immutabilis, et cæli non sunt mundi in conspectu ejus.
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
Quanto magis abominabilis et inutilis homo, qui bibit quasi aquam iniquitatem?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Ostendam tibi: audi me: quod vidi, narrabo tibi.
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Sapientes confitentur, et non abscondunt patres suos:
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
quibus solis data est terra, et non transivit alienus per eos.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Cunctis diebus suis impius superbit, et numerus annorum incertus est tyrannidis ejus.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Sonitus terroris semper in auribus illius: et cum pax sit, ille semper insidias suspicatur.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Non credit quod reverti possit de tenebris ad lucem, circumspectans undique gladium.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Cum se moverit ad quærendum panem, novit quod paratus sit in manu ejus tenebrarum dies.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Terrebit eum tribulatio, et angustia vallabit eum, sicut regem qui præparatur ad prælium.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Tetendit enim adversus Deum manum suam, et contra Omnipotentem roboratus est.
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
Cucurrit adversus eum erecto collo, et pingui cervice armatus est.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Operuit faciem ejus crassitudo, et de lateribus ejus arvina dependet.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
Habitavit in civitatibus desolatis, et in domibus desertis, quæ in tumulos sunt redactæ.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
Non ditabitur, nec perseverabit substantia ejus, nec mittet in terra radicem suam.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Non recedet de tenebris: ramos ejus arefaciet flamma, et auferetur spiritu oris sui.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Non credet, frustra errore deceptus, quod aliquo pretio redimendus sit.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Antequam dies ejus impleantur peribit, et manus ejus arescent.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Lædetur quasi vinea in primo flore botrus ejus, et quasi oliva projiciens florem suum.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Congregatio enim hypocritæ sterilis, et ignis devorabit tabernacula eorum qui munera libenter accipiunt.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
Concepit dolorem, et peperit iniquitatem, et uterus ejus præparat dolos.]
