Йов 15

1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

ED Elifaz Temanita rispose e disse:

2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

Deve un uomo savio pronunziare opinioni vane, Ed empiersi il ventre di vento orientale?

3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

Ed argomentar con parole inutili, E [con] ragionamenti onde non può trarre alcun vantaggio?

4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

Sì certo, tu annulli il timor [di Dio], Ed impedisci l'orazione [che deve farsi] davanti a lui.

5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

Perciocchè la tua bocca dimostra la tua iniquità, Poichè tu hai scelto il parlar de' frodolenti.

6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

La tua bocca ti condanna, e non io; E le tue labbra testificano contro a te.

7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?

[Sei] tu il primiero uomo che sia nato [nel mondo?] O sei tu stato formato avanti i colli?

8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

Hai tu udito il segreto di Dio, E ne hai tu sottratta a te la sapienza?

9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

Che sai tu, che noi non sappiamo? [Che] intendi tu, che non sia appo noi?

10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

Fra noi [vi è] eziandio alcun canuto, alcun molto vecchio, Più attempato che tuo padre.

11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

[Son] le consolazioni di Dio troppo poca cosa per te? Hai tu alcuna cosa riposta appo te?

12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

Perchè ti trasporta il cuor tuo? E perchè ammiccano gli occhi tuoi,

13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

Che tu rivolga il tuo soffio, E proferisca della tua bocca parole contro a Dio?

14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

Che cosa [è] l'uomo, ch'egli sia puro? E [che cosa è] chi [è] nato di donna, ch'egli sia giusto?

15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

Ecco, egli non si fida ne' suoi santi, Ed i cieli non son puri nel suo cospetto;

16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!

Quanto più abbominevole e puzzolente [È] l'uomo, che beve l'iniquità come acqua?

17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

Io ti dichiarerò, ascoltami pure, E ti racconterò ciò che io ho veduto;

18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

Il che i savi hanno narrato, E non l'hanno celato, [avendolo ricevuto] da' padri loro;

19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )

A' quali soli la terra fu data, E per mezzo [i] cui [paesi] non passò mai straniero.

20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

L'empio è tormentato tutti i giorni della sua vita; Ed al violento è riposto un piccol numero d'anni.

21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;

[Egli ha] negli orecchi un romor di spaventi; In tempo di pace il guastatore gli sopraggiunge.

22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

Egli non si fida punto di potere uscir delle tenebre; Egli sta [sempre] in guato, aspettando la spada.

23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

Egli va tapinando per [cercar] dove [sia] del pane; Egli sa che ha in mano tutto presto il giorno delle tenebre.

24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.

Angoscia e tribolazione lo spaventano; Lo sopraffanno come un re apparecchiato alla battaglia.

25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

Perciocchè egli ha distesa la sua mano contro a Dio, E si è rinforzato contro all'Onnipotente;

26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

[E] gli è corso col collo [fermo], Co' suoi spessi e rilevati scudi;

27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,

Perciocchè egli ha coperto il suo viso di grasso, Ed ha fatte delle pieghe sopra i suoi fianchi;

28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

Ed è abitato in città desolate, in case disabitate, Ch'erano preste ad [esser ridotte in] monti di ruine.

29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

Egli non arricchirà, e le sue facoltà non saranno stabili, E il suo colmo non si spanderà nella terra.

30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

Egli non si dipartirà giammai dalle tenebre, La fiamma seccherà i suoi rampolli, Ed egli sarà portato via dal soffio della bocca di Dio.

31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

Non confidisi già nella vanità, [dalla quale è] sedotto; Perciocchè egli muterà stato, e sarà ridotto al niente.

32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

[Questo mutamento] si compierà fuor del suo tempo, E i suoi rami non verdeggeranno.

33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

Il suo agresto sarà rapito come quel d'una vigna, E le sue gemme saranno sbattute come quelle di un ulivo.

34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

Perciocchè la raunanza de' profani [sarà] deserta, E il fuoco divorerà i tabernacoli di [quelli che prendon] presenti;

35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

[I quali] concepiscono perversità, e partoriscono iniquità, E il cui ventre macchina fraude.