Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
| וַיַּעַן אֱלִיפַז הַֽתֵּימָנִי וַיֹּאמַֽר׃ |
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
| הֶחָכָם יַעֲנֶה דַעַת־רוּחַ וִימַלֵּא קָדִים בִּטְנֽוֹ׃ |
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
| הוֹכֵחַ בְּדָבָר לֹא יִסְכּוֹן וּמִלִּים לֹא־יוֹעִיל בָּֽם׃ |
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
| אַף־אַתָּה תָּפֵר יִרְאָה וְתִגְרַע שִׂיחָה לִפְנֵי־אֵֽל׃ |
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
| כִּי יְאַלֵּף עֲוֺנְךָ פִיךָ וְתִבְחַר לְשׁוֹן עֲרוּמִֽים׃ |
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
| יַרְשִׁיעֲךָ פִיךָ וְלֹא־אָנִי וּשְׂפָתֶיךָ יַעֲנוּ־בָֽךְ׃ |
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
| הֲרִאישׁוֹן אָדָם תִּוָּלֵד וְלִפְנֵי גְבָעוֹת חוֹלָֽלְתָּ׃ |
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
| הַבְסוֹד אֱלוֹהַּ תִּשְׁמָע וְתִגְרַע אֵלֶיךָ חׇכְמָֽה׃ |
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
| מַה־יָּדַעְתָּ וְלֹא נֵדָע תָּבִין וְֽלֹא־עִמָּנוּ הֽוּא׃ |
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
| גַּם־שָׂב גַּם־יָשִׁישׁ בָּנוּ כַּבִּיר מֵאָבִיךָ יָמִֽים׃ |
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
| הַמְעַט מִמְּךָ תַּנְחוּמוֹת אֵל וְדָבָר לָאַט עִמָּֽךְ׃ |
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
| מַה־יִּקָּחֲךָ לִבֶּךָ וּֽמַה־יִּרְזְמוּן עֵינֶֽיךָ׃ |
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
| כִּֽי־תָשִׁיב אֶל־אֵל רוּחֶךָ וְהֹצֵאתָ מִפִּיךָ מִלִּֽין׃ |
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
| מָה־אֱנוֹשׁ כִּֽי־יִזְכֶּה וְכִי־יִצְדַּק יְלוּד אִשָּֽׁה׃ |
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
| הֵן בִּקְדֹשָׁו לֹא יַאֲמִין וְשָׁמַיִם לֹא־זַכּוּ בְעֵינָֽיו׃ |
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
| אַף כִּי־נִתְעָב וְֽנֶאֱלָח אִישׁ־שֹׁתֶה כַמַּיִם עַוְלָֽה׃ |
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
| אֲחַוְךָ שְֽׁמַֽע־לִי וְזֶֽה־חָזִיתִי וַאֲסַפֵּֽרָה׃ |
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
| אֲשֶׁר־חֲכָמִים יַגִּידוּ וְלֹא כִחֲדוּ מֵאֲבוֹתָֽם׃ |
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
| לָהֶם לְבַדָּם נִתְּנָה הָאָרֶץ וְלֹא־עָבַר זָר בְּתוֹכָֽם׃ |
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
| כׇּל־יְמֵי רָשָׁע הוּא מִתְחוֹלֵל וּמִסְפַּר שָׁנִים נִצְפְּנוּ לֶעָרִֽיץ׃ |
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
| קוֹל־פְּחָדִים בְּאׇזְנָיו בַּשָּׁלוֹם שׁוֹדֵד יְבוֹאֶֽנּוּ׃ |
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
| לֹא־יַאֲמִין שׁוּב מִנִּי־חֹשֶׁךְ (וצפו) [וְצָפוּי] הוּא אֱלֵי־חָֽרֶב׃ |
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
| נֹדֵד הוּא לַלֶּחֶם אַיֵּה יָדַע ׀ כִּי־נָכוֹן בְּיָדוֹ יֽוֹם־חֹֽשֶׁךְ׃ |
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
| יְֽבַעֲתֻהוּ צַר וּמְצוּקָה תִּתְקְפֵהוּ כְּמֶלֶךְ ׀ עָתִיד לַכִּידֽוֹר׃ |
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
| כִּֽי־נָטָה אֶל־אֵל יָדוֹ וְאֶל־שַׁדַּי יִתְגַּבָּֽר׃ |
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
| יָרוּץ אֵלָיו בְּצַוָּאר בַּעֲבִי גַּבֵּי מָגִנָּֽיו׃ |
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
| כִּֽי־כִסָּה פָנָיו בְּחֶלְבּוֹ וַיַּעַשׂ פִּימָה עֲלֵי־כָֽסֶל׃ |
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
| וַיִּשְׁכּוֹן ׀ עָרִים נִכְחָדוֹת בָּתִּים לֹא־יֵשְׁבוּ לָמוֹ אֲשֶׁר הִתְעַתְּדוּ לְגַלִּֽים׃ |
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
| לֹֽא־יֶעְשַׁר וְלֹא־יָקוּם חֵילוֹ וְלֹא־יִטֶּה לָאָרֶץ מִנְלָֽם׃ |
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
| לֹֽא־יָסוּר ׀ מִנִּי־חֹשֶׁךְ יֹנַקְתּוֹ תְּיַבֵּשׁ שַׁלְהָבֶת וְיָסוּר בְּרוּחַ פִּֽיו׃ |
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
| אַל־יַאֲמֵן בַּשָּׁו נִתְעָה כִּי־שָׁוְא תִּהְיֶה תְמוּרָתֽוֹ׃ |
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
| בְּֽלֹא־יוֹמוֹ תִּמָּלֵא וְכִפָּתוֹ לֹא רַעֲנָֽנָה׃ |
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
| יַחְמֹס כַּגֶּפֶן בִּסְרוֹ וְיַשְׁלֵךְ כַּזַּיִת נִצָּתֽוֹ׃ |
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
| כִּֽי־עֲדַת חָנֵף גַּלְמוּד וְאֵשׁ אָכְלָה אׇהֳלֵי־שֹֽׁחַד׃ |
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
| הָרֹה עָמָל וְיָלֹֽד אָוֶן וּבִטְנָם תָּכִין מִרְמָֽה׃ |
