Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Τότε απεκρίθη Ελιφάς ο Θαιμανίτης και είπεν·
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Έπρεπε σοφός να προφέρη στοχασμούς μάταιους και να γεμίζη την κοιλίαν αυτού από ανατολικού ανέμου;
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Έπρεπε να φιλονεική διά λόγων ματαίων και ομιλιών ανωφελών;
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Βεβαίως συ απορρίπτεις τον φόβον και αποκλείεις την δέησιν ενώπιον του Θεού.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Διότι το στόμα σου αποδεικνύει την ανομίαν σου, και εξέλεξας την γλώσσαν των πανούργων.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Το στόμα σου σε καταδικάζει, και ουχί εγώ· και τα χείλη σου καταμαρτυρούσιν εναντίον σου.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Μη πρώτος άνθρωπος εγεννήθης; ή προ των βουνών επλάσθης;
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Μήπως ήκουσας τας βουλάς του Θεού; και εξήντλησας εις σεαυτόν την σοφίαν;
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Τι εξεύρεις, και δεν εξεύρομεν; τι εννοείς, και δεν εννοούμεν;
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Υπάρχουσι και μεταξύ ημών πολιοί και γέροντες, γεροντότεροι του πατρός σου.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Αι παρηγορίαι του Θεού φαίνονται μικρόν πράγμα εις σε; ή έχεις τι απόκρυφον εν σεαυτώ;
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Διά τι σε αποπλανά η καρδία σου; και διά τι παραφέρονται οι οφθαλμοί σου,
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
ώστε στρέφεις το πνεύμά σου κατά του Θεού και αφίνεις να εξέρχωνται τοιούτοι λόγοι εκ του στόματός σου;
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Τι είναι ο άνθρωπος, ώστε να ήναι καθαρός; και ο γεγεννημένος εκ γυναικός, ώστε να ήναι δίκαιος;
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Ιδού, εις τους αγίους αυτού δεν εμπιστεύεται· και οι ουρανοί δεν είναι καθαροί εις τους οφθαλμούς αυτού·
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
πόσω μάλλον βδελυρός και ακάθαρτος είναι ο άνθρωπος, ο πίνων ανομίαν ως ύδωρ;
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Εγώ θέλω σε διδάξει· άκουσόν μου· τούτο βεβαίως είδον και θέλω φανερώσει,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
το οποίον οι σοφοί ανήγγειλαν παρά των πατέρων αυτών, και δεν έκρυψαν·
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
εις τους οποίους μόνους εδόθη η γη, και ξένος δεν επέρασε διά μέσου αυτών.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Ο ασεβής βασανίζεται πάσας τας ημέρας, και αριθμητά έτη είναι πεφυλαγμένα διά τον τύραννον.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Ήχος φόβου είναι εις τα ώτα αυτού· εν μέσω ειρήνης θέλει επέλθει επ' αυτόν ο εξολοθρευτής.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Δεν πιστεύει ότι θέλει επιστρέψει εκ του σκότους, και περιμένει την μάχαιραν.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Περιπλανάται διά άρτον, και που; εξεύρει ότι η ημέρα του σκότους είναι ετοίμη πλησίον αυτού.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Θλίψις και στενοχωρία θέλουσι καταπλήττει αυτόν· θέλουσιν υπερισχύσει κατ' αυτού, ως βασιλεύς εις μάχην παρεσκευασμένος·
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
διότι εξήπλωσε την χείρα αυτού κατά του Θεού και ηλαζονεύθη κατά του Παντοδυνάμου·
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
ώρμησε κατ' αυτού με τράχηλον επηρμένον, με την πεπυκνωμένην ράχιν των ασπίδων αυτού·
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
διότι εσκέπασε το πρόσωπον αυτού με το πάχος αυτού και υπερεπάχυνε τα πλευρά αυτού·
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
και κατώκησεν εις πόλεις ερήμους, εις οίκους ακατοικήτους, ετοίμους διά σωρούς.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
δεν θέλει πλουτισθή, ουδέ θέλουσι διαμένει τα υπάρχοντα αυτού, ουδέ θέλει εκτανθή η αφθονία αυτών επί την γην.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Δεν θέλει χωρισθή εκ του σκότους· φλόξ θέλει ξηράνει τους βλαστούς αυτού, και με την πνοήν του στόματος αυτού θέλει απέλθει.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Ας μη πιστεύση εις την ματαιότητα ο ηπατημένος, διότι ματαιότης θέλει είσθαι η αμοιβή αυτού.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Προ του καιρού αυτού θέλει φθαρή, και ο κλάδος αυτού δεν θέλει πρασινίσει.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Θέλει αποβάλει την άωρον σταφυλήν αυτού ως η άμπελος, και θέλει ρίψει το άνθος αυτού ως η ελαία.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Διότι η σύναξις των υποκριτών θέλει ερημωθή, και πυρ θέλει καταφάγει τας σκηνάς της δωροληψίας.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
Συλλαμβάνουσι πονηρίαν και γεννώσι ματαιότητα, και η καρδία αυτών μηχανάται δόλον.
