Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Darauf erwidert Eliphaz von Teman also:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
"Kann denn ein Weiser so unsinnige Beweise bringen und sich in solcher Hohlheit blähen?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Kann er Beweis mit Reden führen, die nichts taugen, mit Sprüchen, die nichts nütze sind?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Du machst die Gottesfurcht zunichte, zerstörst die Andacht vor der Gottheit,
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
wenn deine Schuld dich lehrt, also zu reden, und du Verschmitzter Redeweise wählst.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Dein eigener Mund verdammt dich und nicht ich; die eigenen Lippen strafen dich.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Warst du als Erstlingsmensch geboren und kamst du vor den Hügeln auf die Welt,
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
und hörtest du im Rate Gottes zu und holtest Weisheit dir allein?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Was weißt du, und wir wüßten's nicht, verstehst, was unbekannt uns wäre?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Sind unter uns doch graue Häupter, mehr als betagt genug, um Vater dir zu sein.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Ist dir die Gotteströstung zu gering, das Wort, das sanft an dich ergeht?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Warum reißt dich ein Unmut fort? Was blicken deine Augen finster,
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
daß deinen Geist du Gott zurückzugeben trachtest? Nur mit dem Munde freilich hast du das gesagt.
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Was ist der Mensch, daß rein er wäre, gerecht der Weibgeborene?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Selbst seinen Heiligen traut er nicht; der Himmel ist nicht rein in seinen Augen,
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
geschweige der Abscheuliche, Verdorbene, der Mensch, der Sünde wie das Wasser trinkt.
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Ich will dich lehren; hör mir zu. Was ich geschaut, will ich dir sagen,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
was Weise einst verkündet, was ihre Väter ihnen nicht verhehlt,
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
die noch allein im Lande saßen, zu denen noch kein Fremder kam.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Des Bösen Leben ist voll Angst; nur wenig Jahre sind für den Gewaltmenschen bestimmt.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Der Schrecken hallt in seinem Ohr; wiewohl in Sicherheit, wird er vom Räuber überfallen schon.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Er gibt den Glauben auf, dem Dunkel zu entrinnen; er ist bestimmt für blutigen Tod
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
und wird ein Fraß der Geier. Er weiß, ihm ist ein finsterer Tag von ihm bestimmt.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Ihn schreckt die Not; ihn überfällt die Drangsalszeit gleich einem kampfbereiten Hahn.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Weil gegen Gott die Hand er ausgestreckt und dem Allmächtigen er Trotz geboten,
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
so stürmt er gegen ihn, mit seines rauhen Schildes Wölbung.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Er deckt mit dem Visier sein Angesicht, legt einen Panzerschurz um seine Lenden.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
Nur in verfemten Städten noch kann jener siedeln, in unbewohnbaren Gebäuden, die schon dem Abbruch sind verfallen.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
Er wird nicht wieder reich, noch hat Bestand je seine Habe; er schlägt im Boden nimmer Wurzel.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Der Finsternis entgeht er nicht, es dörrt die Hitze seine Zweige, und seine Blüten fallen durch den Sturmwind ab.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Zu denen, die auf Nichtiges vertrauen, irrt er hin; sein Entgelt ist das Nichts.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Noch vor der Zeit verwelken sie, und seine Zweige grünen nimmer.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Er wirft gleich einem Weinstock seine Früchte ab, wirft wie der Ölbaum seine Blüte hin.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Des Frevlers Rotte ist ja unfruchtbar, und Feuer frißt des Unrechts Zelte.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
Sie brüten Unheil, hecken Ungemach, und ihres Leibes Frucht ist Trug."
