Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Then answered Eliphaz the Temanite, and said,
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Should a wise man utter vain knowledge, and fill his belly with the east wind?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Should he reason with unprofitable talk? or with speeches which he can do no good?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Yea, thou castest off fear, and restrainest prayer before God.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
For thy mouth uttereth thy iniquity, and thou choosest the tongue of the crafty.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Thy own mouth condemneth thee, and not I: yea, thy own lips testify against thee.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Art thou the first man that was born? or wast thou made before the hills?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Hast thou heard the secret of God? and dost thou limit wisdom to thyself?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
What knowest thou, that we know not? what understandest thou, which is not in us?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
With us are both the grayheaded and very aged men, much elder than thy father.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Are the consolations of God small with thee? is there any secret thing with thee?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Why doth thy heart carry thee away? and what do thy eyes wink at,
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
That thou turnest thy spirit against God, and lettest such words go out of thy mouth?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
What is man, that he should be clean? and he who is born of a woman, that he should be righteous?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Behold, he putteth no trust in his holy ones; yea, the heavens are not clean in his sight.
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
How much more abominable and filthy is man, who drinketh iniquity like water?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
I will show thee, hear me; and that which I have seen I will declare;
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Which wise men have told from their fathers, and have not hid it:
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
To whom alone the earth was given, and no stranger passed among them.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
The wicked man travaileth with pain all his days, and the number of years is hidden to the oppressor.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
A dreadful sound is in his ears: in prosperity the destroyer shall come upon him.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
He believeth not that he shall return out of darkness, and he is waited for by the sword.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
He wandereth abroad for bread, saying, Where is it? he knoweth that the day of darkness is ready at his hand.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Trouble and anguish shall make him afraid; they shall prevail against him, as a king ready to the battle.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
For he stretcheth out his hand against God, and strengtheneth himself against the Almighty.
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
He runneth upon him, even on his neck, upon his thick strong shield:
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Because he covereth his face with his fatness, and maketh his flanks heavy with fat.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
And he dwelleth in desolate cities, and in houses which no man inhabiteth, which are ready to become heaps.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
He shall not be rich, neither shall his substance continue, neither shall he prolong the perfection of it upon the earth.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
He shall not depart out of darkness; the flame shall dry up his branches, and by the breath of his mouth shall he go away.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Let not him that is deceived trust in vanity: for vanity shall be his recompence.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
It shall be accomplished before his time, and his branch shall not be green.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
He shall shake off his unripe grape as the vine, and shall cast off his flower as the olive.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
For the congregation of hypocrites shall be desolate, and fire shall consume the tabernacles of bribery.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
They conceive mischief, and bring forth vanity, and their heart prepareth deceit.
