Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Then answered Eliphaz the Temanite, and said:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Should a wise man answer with arguments of wind, Or fill his bosom with the east wind?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Should he argue with speech that helpeth him not, And with words which do not profit him?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Behold, thou makest the fear of God a vain thing, And discouragest prayer before him.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Yea, thy own mouth proclaimeth thy iniquity, Though thou choosest the tongue of the crafty.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Thy own mouth condemneth thee, and not I; Thy own lips testify against thee.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Art thou the first man that was born? Wast thou formed before the hills?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Hast thou listened in the council of God, And drawn all wisdom to thyself?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
What dost thou know, that we know not also? What dost thou understand, that is a secret to us?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
With us are the aged and hoary-headed; Much older than thy father.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Dost thou despise the consolations of God, And words so full of kindness to thee?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Why hath thy passion taken possession of thee? And why this winking of thine eyes?
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
For against God hast thou turned thy spirit, And uttered such words from thy mouth.
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
What is man, that he should be pure, And he that is born of woman, that he should be innocent?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Behold, He putteth no trust in his ministering spirits, And the heavens are not pure in his sight;
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
Much less, abominable and polluted man, Who drinketh iniquity as water.
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Hear me, and I will show thee, And that which I have seen will I declare;
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Which the wise men have told, And not kept concealed, as received from their fathers;
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
To whom alone the land was given, And among whom not a stranger wandered.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
“All his days the wicked man is in pain; Yea, all the years, that are laid up for the oppressor.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
A fearful sound is in his ears; In peace the destroyer cometh upon him.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
He hath no hope that he shall escape from darkness; He is set apart for the sword.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
He wandereth about, seeking bread; He knoweth that a day of darkness is at hand.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Distress and anguish fill him with dread; They prevail against him like a king ready for the battle.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Because he stretched forth his hand against God, And bade defiance to the Almighty,
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
And ran against him with outstretched neck, With the thick bosses of his bucklers;
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Because he covered his face with fatness, And gathered fat upon his loins,
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
And dwelt in desolated cities, In houses which no man inhabiteth, That are ready to become heaps.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
He shall not be rich; his substance shall not endure, And his possessions shall not be extended upon the earth.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
He shall not escape from darkness, And the flame shall dry up his branches; Yea, by the breath of His mouth shall he be taken away.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
“Let not man trust in vanity! he will be deceived; For vanity shall be his recompense.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
He shall come to his end before his time, And his branch shall not be green.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
He shall shake off his unripe fruit like the vine, And shed his blossoms like the olive-tree.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
The house of the unrighteous shall be famished, And fire shall consume the tents of bribery.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
They conceive mischief, and bring forth misery, And their breast deviseth deceit.”
