Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Then answered Eliphaz the Themanite, and said,
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Should a wise man utter windy knowledge, and fill his inward parts with the east wind?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Should he reason with a speech which availeth nothing? and with words in which there is no profit?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Yea, thou truly makest void the fear [of God], and diminishest devotion before God.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
For thy iniquity teacheth thy mouth, so that thou choosest the language of the crafty.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Thy own mouth must condemn thee, but not I: yea, thy own lips will testify against thee.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Wast thou born as the first man? or wast thou brought forth before the hills?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Hast thou listened to the secret counsel of God? and is wisdom therefore of little esteem with thee?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
What knowest thou, that we do not know? what understandest thou, which is not with us?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Both the grayheaded and the very aged are among us, — richer than thy father in days.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Are the divine consolations too little for thee? and the word that was so mild with thee?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Whither doth thy heart carry thee away? and what do thy eyes gaze at?
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
That thou shouldst turn against God thy spirit, and utter [such] words out of thy mouth?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
What is man, that he should be pure? and that he who is born of woman should be declared righteous?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Behold, in his holy ones he putteth no trust; and the heavens are not pure in his eyes:
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
How much more then the abominable and corrupt, the man who drinketh like water wrong-doing?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
I will instruct thee, hear me; and what I have seen will I relate;
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Which wise men have ever told, and have not concealed, as they obtained it from their fathers;
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
Unto whom alone the earth was given, and into whose midst no stranger ever entered.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
All his days is the wicked plagued with pain, and the number of years which are laid by for the tyrant.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
A sound of terrors is in his ears: during peace will the waster come over him.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
He believeth not that he shall return out of darkness, and he is looked for by the sword.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
He wandereth abroad for bread, [saying, ] Where is it? he knoweth that there is ready at his hand the day of darkness.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Distress and anguish terrify him: they assail him with might, as a king prepared for the battle.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Because he had stretched out against God his hand, and strengthened himself against the Almighty;
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
[And] he had run against him, with an [extended] neck, with the thick roundings of his bucklers;
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Because he had covered his face with his fat, and had made thick folds of fat on his flanks;
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
And he dwelt in abandoned cities, in houses which none inhabited, which were destined to be ruinous heaps.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
[Yet] will he not remain rich, neither will his wealth endure, nor will he attain their perfection on earth.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
He will never depart out of darkness: the flame shall dry up his shoots, and he will depart by the breath of God's mouth.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Let him that goeth astray not trust in vanity; for vanity will be what he obtaineth thereby.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Even before his time will it be overfull, and his branches will not be green.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
He will shake off like the vine his unripe grapes, and cast off like the olive his blossoms.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
For the assembly of hypocrites will remain desolate, and fire will consume the tents of bribery.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
They conceive trouble, and bring forth wrong-doing, and their body prepareth deceit.
