Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Then answered Eliphaz the Temanite, and said,
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Should a wise man utter vain knowledge, and fill his belly with the east wind?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Should he reason with useless talk? or with speeches wherewith he can do no good?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Yea, you cast off fear, and restrain prayer before God.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
For your mouth utters your iniquity, and you choose the tongue of the crafty.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
your own mouth condemns you, and not I: yea, your own lips testify against you.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Are you the first man that was born? or were you made before the hills?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Have you heard the secret of God? and do you restrain wisdom to yourself?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
What know you, that we know not? what understand you, which is not in us?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
With us are both the grayheaded and very aged men, much elder than your father.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Are the consolations of God small with you? is there any secret thing with you?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Why does your heart carry you away? and what do your eyes overlook,
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
That you turn your spirit against God, and let such words go out of your mouth?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
What is man, that he should be clean? and he which is born of a woman, that he should be righteous?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Behold, he puts no trust in his saints; yea, the heavens are not clean in his sight.
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
How much more abominable and filthy is man, which drinks iniquity like water?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
I will show you, hear me; and that which I have seen I will declare;
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Which wise men have told from their fathers, and have not hid it:
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
Unto whom alone the earth was given, and no stranger passed among them.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
The wicked man labors with pain all his days, and the number of years is hidden to the oppressor.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
A dreadful sound is in his ears: in prosperity the destroyer shall come upon him.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
He believes not that he shall return out of darkness, and he is waited for of the sword.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
He wanders abroad for bread, saying, Where is it? he knows that the day of darkness is ready at his hand.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Trouble and anguish shall make him afraid; they shall prevail against him, as a king ready to the battle.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
For he stretches out his hand against God, and strengthens himself against the Almighty.
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
He runs upon him, even on his neck, upon the thick bosses of his bucklers:
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Because he covers his face with his fatness, and makes fatness on his flanks.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
And he dwells in desolate cities, and in houses which no man inhabits, which are ready to become heaps.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
He shall not be rich, neither shall his substance continue, neither shall he prolong the perfection thereof upon the earth.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
He shall not depart out of darkness; the flame shall dry up his branches, and by the breath of his mouth shall he go away.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Let not him that is deceived trust in vanity: for vanity shall be his recompence.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
It shall be accomplished before his time, and his branch shall not be green.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
He shall shake off his unripe grape as the vine, and shall cast off his flower as the olive.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
For the congregation of hypocrites shall be desolate, and fire shall consume the tabernacles of bribery.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
They conceive mischief, and bring forth vanity, and their belly prepares deceit.
