Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
And Eliphaz the Themanite, answered, and said:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Will a wise man answer as if he were speaking in the wind, and fill his stomach with burning heat?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Thou reprovest him by words, who is not equal to thee, and thou speakest that which is not good for thee.
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
As much as is in thee, thou hast made void fear, and hast taken away prayers from before God.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
For thy iniquity hath taught thy mouth, and thou imitatest the tongue of blasphemers.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Thy own mouth shall condemn thee, and not I: and thy own lips shall answer thee.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Art thou the first man that was born, or wast thou made before the hills?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Hast thou heard God’s counsel, and shall his wisdom be inferior to thee?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
What knowest thou that we are ignorant of? what dost thou understand that we know not?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
There are with us also aged and ancient men, much elder than thy fathers.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Is it a great matter that God should comfort thee? but thy wicked words hinder this.
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Why doth thy heart elevate thee, and why dost thou stare with thy eyes, as if they were thinking great things?
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
Why doth thy spirit swell against God, to utter such words out of thy mouth?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
What is man that he should be without spot, and he that is born of a woman that he should appear just?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Behold among his saints none is unchangeable, and the heavens are not pure in his sight.
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
How much more is man abominable, and unprofitable, who drinketh iniquity like water?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
I will shew thee, hear me: and I will tell thee what I have seen.
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Wise men confess and hide not their fathers.
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
To whom alone the earth was given, and no stranger hath passed among them.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
The wicked man is proud all his days, and the number of the years of his tyranny is uncertain.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
The sound of dread is always in his ears: and when there is peace, he always suspecteth treason.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
He believeth not that he may return from darkness to light, looking round about for the sword on every side.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
When he moveth himself to seek bread, he knoweth that the day of darkness is ready at his hand.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Tribulation shall terrify him, and distress shall surround him, as a king that is prepared for the battle.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
For he hath stretched out his hand against God, and hath strengthened himself against the Almighty.
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
He hath run against him with his neck raised up, and is armed with a fat neck.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Fatness hath covered his face, and the fat hangeth down on his sides.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
He hath dwelt in desolate cities, and in desert houses that are reduced into heaps.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
He shall not be enriched, neither shall his substance continue, neither shall he push his root in the earth.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
He shall not depart out of darkness: the flame shall dry up his branches, and he shall be taken away by the breath of his own month.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
He shall not believe, being vainly deceived by error, that he may be redeemed with any price.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Before his days be full he shall perish: and his hands shall wither away.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
He shall be blasted as a vine when its grapes are in the first flower, and as an olive tree that casteth its flower.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
For the congregation of the hypocrite is barren, and fire shall devour their tabernacles, who love to take bribes.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
He hath conceived sorrow, and hath brought forth iniquity, and his womb prepareth deceits.
