Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Then Eliphaz the Temanite replied:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
“Does a wise man answer with empty counsel or fill his belly with the hot east wind?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Should he argue with useless words or speeches that serve no purpose?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
But you even undermine the fear of God and hinder meditation before Him.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
For your iniquity instructs your mouth, and you choose the language of the crafty.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Your own mouth, not mine, condemns you; your own lips testify against you.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Were you the first man ever born? Were you brought forth before the hills?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Do you listen in on the council of God or limit wisdom to yourself?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
What do you know that we do not? What do you understand that is not clear to us?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Both the gray-haired and the aged are on our side— men much older than your father.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Are the consolations of God not enough for you, even words spoken gently to you?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Why has your heart carried you away, and why do your eyes flash,
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
as you turn your spirit against God and pour such words from your mouth?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
What is man, that he should be pure, or one born of woman, that he should be righteous?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
If God puts no trust in His holy ones, if even the heavens are not pure in His eyes,
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
how much less man, who is vile and corrupt, who drinks injustice like water?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Listen to me and I will inform you. I will describe what I have seen,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
what was declared by wise men and was not concealed from their fathers,
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
to whom alone the land was given when no foreigner passed among them.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
A wicked man writhes in pain all his days; only a few years are reserved for the ruthless.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Sounds of terror fill his ears; in his prosperity the destroyer attacks him.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
He despairs of his return from darkness; he is marked for the sword.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
He wanders about as food for vultures; he knows the day of darkness is at hand.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Distress and anguish terrify him, overwhelming him like a king poised to attack.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
For he has stretched out his hand against God and has vaunted himself against the Almighty,
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
rushing headlong at Him with a thick, studded shield.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Though his face is covered with fat and his waistline bulges with flesh,
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
he will dwell in ruined cities, in abandoned houses destined to become rubble.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
He will no longer be rich; his wealth will not endure. His possessions will not overspread the land.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
He will not escape from the darkness; the flame will wither his shoots, and the breath of God’s mouth will carry him away.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Let him not deceive himself with trust in emptiness, for emptiness will be his reward.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
It will be paid in full before his time, and his branch will not flourish.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
He will be like a vine stripped of its unripe grapes, like an olive tree that sheds its blossoms.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
For the company of the godless will be barren, and fire will consume the tents of bribery.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
They conceive trouble and give birth to evil; their womb is pregnant with deceit.”
