Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Saa tog Temaniten Elifaz til Orde og sagde:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Mon Vismand svarer med Mundsvejr og fylder sit Indre med Østenvind
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
for at hævde sin Ret med gavnløs Tale, med Ord, som intet baader?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Desuden nedbryder du Gudsfrygt og krænker den Stilhed, som tilkommer Gud.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Din Skyld oplærer din Mund, du vælger de listiges Sprog.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Din Mund domfælder dig, ikke jeg, dine Læber vidner imod dig!
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Var du den første, der fødtes, kom du til Verden, før Højene var?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Mon du lytted til, da Gud holdt Raad, og mon du rev Visdommen til dig?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Hvad ved du, som vi ikke ved, hvad forstaar du, som vi ikke kender?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Ogsaa vi har en gammel iblandt os, en Olding, hvis Dage er fler end din Faders!
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Er Guds Trøst dig for lidt, det Ord, han mildelig talede til dig?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Hvi river dit Hjerte dig hen, hvi ruller dit Øje vildt?
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
Thi du vender din Harme mod Gud og udstøder Ord af din Mund.
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Hvor kan et Menneske være rent, en kvindefødt have Ret?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
End ikke sine Hellige tror han, og Himlen er ikke ren i hans Øjne,
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
hvad da den stygge, den onde, Manden, der drikker Uret som Vand!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Jeg vil sige dig noget, hør mig, jeg fortæller, hvad jeg har set,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
hvad vise Mænd har forkyndt, deres Fædre ikke dulgt,
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
dem alene var Landet givet, ingen fremmed færdedes blandt dem:
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Den gudløse ængstes hele sit Liv, de stakkede Aar, en Voldsmand lever;
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Rædselslyde fylder hans Ører, midt under Fred er Hærgeren over ham;
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
han undkommer ikke fra Mørket, opsparet er han for Sværdet,
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
udset til Føde for Gribbe, han ved, at han staar for Fald;
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Mørkets Dag vil skræmme ham. Trængsel og Angst overvælde ham som en Konge, rustet til Strid.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
Thi Haanden rakte han ud mod Gud og bød den Almægtige Trods,
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
stormed haardnakket mod ham med sine tykke, buede Skjolde.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Thi han dækked sit Ansigt med Fedt og samlede Huld paa sin Lænd.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
tog Bolig i Byer, der øde laa hen, i Huse, man ikke maa bo i, bestemt til at ligge i Grus.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
Han bliver ej rig, hans Velstand forgaar, til Jorden bøjer sig ikke hans Aks;
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
han undkommer ikke fra Mørket. Solglød udtørrer hans Spire, hans Blomst rives bort af Vinden.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Han stole ikke paa Tomhed — han farer vild — thi Tomhed skal være hans Løn!
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
I Utide visner hans Stamme, hans Palmegren skal ikke grønnes;
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
han ryster som Ranken sin Drue af og kaster som Olietræet sin Blomst.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Thi vanhelliges Samfund er goldt, og Ild fortærer Bestikkelsens Telte;
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
svangre med Kvide, føder de Uret, og deres Moderskød fostrer Svig!
