Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Da svarede Elifas, Themaniten, og sagde:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
Skal en viis svare med Kundskab, som kun er Vejr, og fylde sin Bug med Blæst,
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
idet han fører Bevis med Ord, som ikke gavne, og med Taler, som intet baade!
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Ja, du tilintetgør Gudsfrygt og svækker Bønnen for Guds Ansigt.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Thi din egen Mund beviser din Misgerning, og du vælger de træskes Tunge.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Din egen Mund dømmer dig skyldig og ikke jeg, og dine Læber vidne imod dig.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Mon du er født som det første Menneske var, og er du avlet førend Højene?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Mon du har hørt til i Guds hemmelige Raad og har revet Visdommen til dig?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Hvad ved du, som vi ikke vide? hvad forstaar du, og det skulde ikke være os bekendt?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Der er baade graahærdede og bedagede iblandt os, Mænd, som have levet længere end din Fader.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Er Guds Trøst dig for ringe og det Ord, som han i Mildhed har talt med dig?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Hvorfor betager dit Hjerte dig, og hvorfor blinke dine Øjne?
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
Thi du vender din Harme imod Gud, og du har ladet Taler udfare af din Mund.
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Hvad er et Menneske, at det skulde være rent? eller at den skulde være retfærdig, som er født af en Kvinde?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Se, han tror ikke sine hellige, og Himlene ere ikke rene for hans Øjne:
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
Hvor meget mindre den, som er vederstyggelig og fordærvet, den Mand, der drikker Uretfærdighed som Vand?
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Jeg vil kundgøre dig det, hør mig; og hvad jeg har set, vil jeg fortælle:
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Hvad de vise have forkyndt, og hvad de ikke have dulgt som en Arv fra deres Fædre,
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
dem alene blev Landet givet, og ingen fremmed trængte ind iblandt dem.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Den ugudelige bæver alle sine Dage, og faa Aar i Tallet ere henlagte til en Voldsmand.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Rædsler lyde for hans Øren; midt i Freden kommer en Ødelægger over ham.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Han kan ikke tro paa, at han vil komme tilbage fra Mørket, og han er udset til at omkomme ved Sværdet.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
Han vanker hid og did efter Brødet og siger: Hvor er det? han ved, at Mørkheds Dag er bestemt, ja er ved hans Side.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Angest og Nød forfærde ham, det overvælder ham, som var det en Konge, der er rede til Striden;
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
thi han har udrakt sin Haand imod Gud og har vældig sat sig op imod den Almægtige;
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
han løb med oprakt Hals imod ham under sine Skjoldes tætte Tag;
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
thi han har lagt Fedt paa sit Ansigt og lagt sig ud over sin Lænd med Fedme,
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
og han boede i Stæder, som vare ødelagte, i Huse, som man ikke bor i, som ere bestemte til Grushobe.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
Han skal ikke blive rig, og hans Formue skal ikke bestaa; og hvad de have erhvervet, skal ikke udbredes i Landet.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
Han skal ikke komme bort fra Mørket, en Lue skal tørre hans Kvist; men han skal komme bort ved hans Munds Aande.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Han skal ikke forlade sig paa Forfængelighed, han skuffer sig; thi Forfængelighed skal vorde ham Betaling.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Før hans Dag kommer, skal det opfyldes, og hans Gren skal ikke grønnes.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Som Vintræet skal han afryste sine sure Druer og som Olietræet kaste sit Blomster.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Thi den vanhelliges Forsamling skal blive øde, og Ild fortærer Bestikkelsens Telte.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
De undfange Uret og føde Udaad, og deres Inderste bereder Svig.
