Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
El hombre nacido de mujer, corto de días, y harto de sinsabores;
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
que sale como una flor y es cortado; y huye como la sombra, y no permanece.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
¿Y sobre éste abres tus ojos, y me traes a juicio contigo?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
¿Quién hará limpio de inmundo? Nadie.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Si sus días están determinados, y el número de sus meses está cerca de ti; tú le pusiste términos, de los cuales no pasará.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Si tú lo dejares, él dejará de ser; entre tanto deseará, como el jornalero, su día.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Porque si el árbol fuere cortado, aún queda de él esperanza; retoñecerá aún, y sus renuevos no faltarán.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Si se envejeciere en la tierra su raíz, y su tronco fuere muerto en el polvo,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
al olor del agua reverdecerá, y hará copa como nueva planta.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Mas cuando el hombre morirá, y será cortado; y perecerá el hombre, ¿adónde estará él?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Las aguas del mar se fueron, y se agotó el río, se secó.
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
Así el hombre yace, y no se tornará a levantar; hasta que no haya cielo no despertarán, ni recordarán de su sueño.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
¡Oh quién me diera que me escondieses en la sepultura, que me encubrieras hasta apaciguarse tu ira, que me pusieses plazo, y de mí te acordaras! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Si el hombre muriere, ¿por ventura vivirá? Todos los días de mi edad esperaré, hasta que venga mi transformación.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Entonces llamarás, y yo te responderé, a la obra de tus manos desearás.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Pues ahora me cuentas los pasos, y no das dilación a mi pecado.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Tienes sellada en manojo mi prevaricación, y enmiendas a mi iniquidad.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Y ciertamente el monte que cae se deshace, y las peñas son traspasadas de su lugar;
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
las piedras son quebrantadas con el agua impetuosa, que se lleva el polvo de la tierra, de tal manera haces perder al hombre la esperanza.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Para siempre serás más fuerte que él, y él se va; demudarás su rostro, y lo enviarás.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Sus hijos serán honrados, y él no lo sabrá; o serán afligidos, y no entenderá de ellos.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Mas mientras su carne estuviere sobre él se dolerá, y su alma se entristecerá en él.
