Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
“El hombre, nacido de mujer, vive corto tiempo, y se harta de miserias.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Brota como una flor, y se marchita, huye como la sombra, y no tiene permanencia.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
¿Sobre un tal abres Tú los ojos, y me citas a juicio contigo?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
¡Oh, si se pudiera sacar cosa limpia de lo inmundo! Nadie lo puede.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Ya que Tú has determinado los días (del hombre) y fijado el número de sus meses; le señalaste un término que no puede traspasar;
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
aparta de él tu mirada para que repose, hasta que, como el jornalero cumpla sus días.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
El árbol tiene esperanza; siendo cortado, no deja de retoñar, y no cesan sus renuevos.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Aun cuando envejeciere su raíz en la tierra, y haya muerto en el polvo su tronco,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
sintiendo el agua retoña, y echa ramas como planta (nueva).
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
EI hombre si muere, queda postrado; si expira, ¿dónde va a parar?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Como las aguas del lago se están evaporando y el río se agota y se seca,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
así el hombre cuando se acuesta no se levanta más. No despertará, hasta que se hayan consumido los cielos; ni se levantará de su sueño.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
¡Ojalá me escondieras en el scheol, para ocultarme hasta que pase tu ira; y me fijases un plazo para acordarte de mí! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Muerto el hombre ¿podrá volver a vivir? entonces todos los días de mi milicia esperaría la hora de mi relevo.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Entonces respondería a tu llamado, y Tú amarías la obra de tus manos.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Pero ahora cuentas mis pasos, tienes el ojo abierto sobre mi pecado.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Sellada está en una bolsa mi delito, y tienes encerrada mi iniquidad.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Como un monte se deshace cayendo, y la peña se traslada de su lugar;
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
y como el agua cava las piedras, y sus inundaciones se llevan el polvo de la tierra, desbaratas Tú la esperanza del hombre.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Prevaleces contra él por siempre, y así desaparece; desfiguras su rostro, y lo eliminas.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Sean honrados sus hijos, él no lo sabe; o sean abatidos, él no se da cuenta de ello.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Solo siente los propios dolores, solo por sí misma se aflige su alma.”
