Йов 14

1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

Човек рођен од жене кратка је века и пун немира.

2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

Као цвет ниче, и одсеца се, и бежи као сен, и не остаје.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

И на таквог отвараш око своје, и мене водиш на суд са собом!

4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Ко ће чисто извадити из нечиста? Нико.

5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Измерени су дани његови, број месеца његових у Тебе је; поставио си му међу, преко које не може прећи.

6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Одврати се од њега да почине докле не наврши као надничар дан свој.

7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Јер за дрво има надања, ако се посече, да ће се још омладити и да неће бити без изданка;

8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Ако и остари у земљи корен његов и у праху изумре пањ његов,

9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

Чим осети воду, опет напупи и пусти гране као присад.

10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

А човек умире изнемогао; и кад издахне човек, где је?

11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

Као кад вода отече из језера и река опадне и усахне,

12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

Тако човек кад легне, не устаје више; докле је небеса неће се пробудити нити ће се пренути ода сна свог.

13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)

О да ме хоћеш у гробу сакрити и склонити ме докле не утоли гнев Твој, и да ми даш рок кад ћеш ме се опоменути! (Sheol h7585)

14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Кад умре човек, хоће ли оживети? Све дане времена које ми је одређено чекаћу докле ми дође промена.

15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Зазваћеш, и ја ћу Ти се одазвати; дело руку својих пожелећеш.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

А сада бројиш кораке моје, и ништа не остављаш за грех мој.

17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

Запечаћени су у тобоцу моји преступи, и завезујеш безакоња моја.

18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

Заиста, као што гора падне и распадне се, и као што се стена одвали с места свог,

19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

И као што вода спира камење и поводањ односи прах земаљски, тако надање човечије обраћаш у ништа.

20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

Надвађујеш га једнако, те одлази, мењаш му лице и отпушташ га.

21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

Ако синови његови буду у части, он не зна; ако ли у срамоти, он се не брине.

22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

Само тело док је жив болује, и душа његова у њему тужи.