Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
O homem, nascido de mulher, é curto de dias, e farto de inquietação;
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Ele sai como uma flor, e é cortado; foge como a sombra, e não permanece.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Contudo sobre este abres teus olhos, e me trazes a juízo contigo.
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Quem tirará algo puro do imundo? Ninguém.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Visto que seus dias já estão determinados, e contigo está o número de seus meses, tu lhe puseste limites, [dos quais] ele não passará.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Desvia-te dele, para que ele tenha repouso; até que, como o empregado, complete seu dia.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Porque há [ainda] alguma esperança para a árvore que, se cortada, ainda se renove, e seus renovos não cessem.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Ainda que sua raiz se envelheça na terra, e seu tronco morra no solo,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Ao cheiro das águas ela brotará, e dará ramos como uma planta nova.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Porém o homem morre, e se abate; depois de expirar, onde ele está?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
As águas se vão do lago, e o rio se esgota, e se seca.
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
Assim o homem se deita, e não se levanta; até que não haja mais céus, eles não despertarão, nem se erguerão de seu sono.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Ah, se tu me escondesses no Xeol, e me ocultasses até que a tua ira passasse, se me pusesses um limite de tempo, e te lembrasses de mim! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Se o homem morrer, voltará a viver? Todos os dias de meu combate esperarei, até que venha minha dispensa.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Tu [me] chamarás, e eu te responderei; e te afeiçoarás à obra de tuas mãos.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Pois então tu contarias meus passos, e não ficarias vigiando meu pecado.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Minha transgressão estaria selada numa bolsa, e tu encobririas minhas perversidades.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
E assim como a montanha cai e é destruída, e a rocha muda de seu lugar,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
E a água desgasta as pedras, e as enxurradas levam o pó da terra, assim também tu fazes perecer a esperança do homem.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Sempre prevaleces contra ele, e ele passa; tu mudas o aspecto de seu rosto, e o despedes.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Se seus filhos vierem a ter honra, ele não saberá; se forem humilhados, ele não perceberá.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Ele apenas sente as dores em sua própria carne, e lamenta por sua própria alma.
