Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
O homem nascido da mulher é curto de dias e farto de inquietação.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Sai como a flor, e se corta; foge também como a sombra, e não permanece.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
E sobre este tal abres os teus olhos, e a mim me fazes entrar no juízo contigo.
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Quem do imundo tirará o puro? ninguém.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Visto que os seus dias estão determinados, contigo está o número dos seus dias; e tu lhe puseste limites, e não passará além deles.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Desvia-te dele, para que tenha repouso, até que, como o jornaleiro, tenha contentamento no seu dia.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Porque há esperança para a árvore que, se for cortada, ainda se renovará, e não cessarão os seus renovos
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Se se envelhecer na terra a sua raiz, e morrer o seu tronco no pó,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Ao cheiro das águas brotará, e dará ramos para a planta.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Porém, morrendo o homem, está abatido: e dando o homem o espírito, então onde está?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Como as águas se retiram do mar, e o rio se esgota, e fica seco,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
Assim o homem se deita, e não se levanta: até que não haja mais céus não acordarão nem se erguerão de seu sono.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Oxalá me escondesses na sepultura, e me ocultasses até que a tua ira se desviasse: e me pusesses um limite, e te lembrasses de mim! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Morrendo o homem, porventura tornará a viver? todos os dias de meu combate esperaria, até que viesse a minha mudança?
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Chama-me, e eu te responderei, e afeiçoa-te à obra de tuas mãos.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Pois agora contas os meus passos: porventura não vigias sobre o meu pecado?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
A minha transgressão está selada num saco, e amontoas as minhas iniquidades.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
E, na verdade, caindo a montanha, desfaz-se: e a rocha se remove do seu lugar.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
As águas gastam as pedras, as cheias afogam o pó da terra: e tu fazes perecer a esperança do homem.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Tu para sempre prevaleces contra ele, e ele passa; tu, mudando o seu rosto, o despedes.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Os seus filhos estão em honra, sem que ele o saiba: ou ficam minguados sem que ele o perceba:
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Mas a sua carne nele tem dores: e a sua alma nele lamenta.
