Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
“Nama dubartoota irraa dhalate, barri isaa gabaabaa fi kan rakkinaan guutamee dha.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Inni akkuma daraaraa ni biqila; ni coollagas; akkuma gaaddidduu ariifatee darba malee hin turu.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Iji kee nama akkasii xiyyeeffatee ilaalaa? Ati murtiif fuula kee duratti isa fiddaa?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Eenyutu waan xuraaʼaa keessaa waan qulqullaaʼaa baasuu dandaʼa? Namni tokko iyyuu hin dandaʼu!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Barri jireenya namaa murtaaʼaa dha; baayʼinni jiʼoota isaas si bira jira; daangaa inni darbuu hin dandeenye daangessiteefii jirta.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Hamma inni akka hojjetaa tokkootti bara isaa raawwatutti, fuula kee isa irraa deebifadhu; isas dhiisi.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
“Mukni illee abdii qaba: Yoo murame deebiʼee ni lata; dameen isaa haaraanis hin gogu.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Yoo gufuun isaa lafa keessatti dulloomee gufuun isaa biyyoo keessatti tortore iyyuu,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
foolii bishaaniitiin lata; akka biqiltuuttis damee ni baafata.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Namni garuu duʼee awwaalama; lubbuun isaa keessaa baati; innis hin jiraatu.
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Akkuma bishaan galaanaa gogu yookaan lagnis dhumee gogu sana,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
namnis akkasuma ni ciisa; hin kaʼus; hamma samiiwwan darbanittis hin dammaqu yookaan hirribaa hin kaʼu.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
“Maaloo utuu awwaala keessa na dhoksitee hamma dheekkamsi kee darbutti na haguugdee! Maaloo utuu beellama naa kennitee ergasii immoo na yaadattee! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Namni tokko yoo duʼe deebiʼee ni jiraataa? Ani hamma haaromfamni koo dhufutti, bara rakkoo koo hunda obsaan nan eeggadha.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Ati na waamta; anis si jalaa nan owwaadha; hojii harka keetiis ni hawwita.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Yeroo sana ati tarkaanfii koo ni lakkoofta; cubbuu koo garuu hin toʼattu.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Yakki koo korojootti naqamee chaappeffama; ati cubbuu koo ni haguugda.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
“Garuu akkuma tulluun lolaadhaan dhiqamee jigu, kattaanis iddoo isaatii buqqaʼu sana,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
akkuma bishaan dhagaa nyaatee haphisu, akkuma lolaan biyyoo dhiqu sana, atis akkasuma abdii namaa ni balleessita.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Ati bara baraan isa ni moota; innis ni bada; bifa isaa ni geeddarta; of irraas isa fageessita.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Yoo ilmaan isaa ulfina argatan inni hin beeku; yoo isaan salphatanis hin argu.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Dhukkuba dhagna isaa qofatu isatti dhagaʼama; inni mataa isaa qofaaf booʼa.”
