Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Et menneske, født av en kvinne, lever en kort tid og mettes med uro.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Som en blomst skyter han op og visner, han farer bort som skyggen og holder ikke stand.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Endog over en sådan holder du dine øine åpne, og mig fører du frem for din domstol!
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Kunde det bare komme en ren av en uren! Ikke én!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Når hans dager er fastsatt, hans måneders tall bestemt hos dig, når du har satt ham en grense som han ikke kan overskride,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
så vend ditt øie bort fra ham, så han kan ha ro så vidt at han kan glede sig som en dagarbeider ved sin dag!
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
For treet er det håp; om det hugges, så spirer det igjen, og på nye skudd mangler det ikke;
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
om dets rot eldes i jorden, og dets stubb dør ut i mulden,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
så setter det allikevel knopper ved eimen av vannet og skyter grener som et nyplantet tre.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Men når en mann dør, så ligger han der, når et menneske opgir ånden, hvor er han da?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Som vannet minker bort i en sjø, og som en elv efterhånden blir grunnere og tørker ut,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
så legger et menneske sig ned og reiser sig ikke igjen; så lenge himmelen er til, våkner de ikke - de vekkes ikke op av sin søvn.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Å om du vilde gjemme mig i dødsriket og skjule mig der til din vrede var over - om du vilde sette mig et tidsmål og så komme mig i hu! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Når en mann dør, lever han da op igjen? Alle min krigstjenestes dager skulde jeg da vente, til min avløsning kom;
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
du skulde da rope, og jeg skulde svare dig; efter dine henders verk skulde du lenges.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Men nu teller du mine skritt og akter stadig på min synd.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Forseglet i en pung ligger min brøde, og du syr til over min misgjerning.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Men som et fjell faller og smuldres bort, og en klippe flyttes fra sitt sted,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
som vannet huler ut stener og flommen skyller bort mulden, således gjør du menneskets håp til intet;
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
du overvelder ham for alltid, og han farer bort; du forvender hans åsyn og lar ham fare.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Kommer hans barn til ære, da vet han det ikke, og blir de ringeaktet, da blir han det ikke var.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Bare over ham selv kjenner hans legeme smerte, og bare over ham selv sørger hans sjel.
