Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
“Umuntu ozelwe ngumfazi ulensuku ezilutshwane njalo ezigcwele inhlupho.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Uyaqhakaza njengeluba aphinde abune; njengesithunzi esithi tshazi, akemi.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Onjalo ungala ulokhu umkhangele na? Ungamisa phambi kwakho umthonisise na?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Ngubani ongaveza okuhlambulukileyo kokungcolileyo na? Kakho!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Insuku zomuntu zimisiwe; uzibekile izinyanga zokuphila kwakhe wabeka lemikhawulo angeke ayeqe.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Ngakho-ke myekele ungazihluphi ngaye, aze aqede lesosikhathi sakhe njengomuntu oqhatshiweyo.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Kungaba lethemba ngesihlahla; singaganyulwa siyahluma njalo, amahlumela aso kawayikwehluleka ukukhula.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Impande zaso zingaguga phansi emhlabathini lesiphunzi saso sife emhlabathini,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
kodwa singezwa amanzi siyahluma sikhuphe ingatsha njengesihlahla esitsha.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Kodwa umuntu uyafa alaliswe phansi; uphefumula okokucina angabe esabakhona.
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Njengamanzi esitsha olwandle lanjengomfula ucitsha amanzi wome qha,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
ngokunjalo umuntu ulala phansi angabe esavuka; kuze kutshabalale amazulu abantu kabayikuvuka kumbe baphatshanyiswe ebuthongweni babo.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Kube uyangifihla ethuneni ungithukuze ulaka lwakho luze ludlule! Kube ungibekela isikhathi ube usungikhumbula! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Umuntu angafa uphinde aphile na? Zonke insuku zokutshikatshika kwami ngizalindela isikhathi sokuyekelwa kwami.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Uzabiza lami ngizasabela; uzasifisa lesosidalwa esenziwa yizandla zakho.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Ngeqiniso lapho uzabala izinyathelo zami kodwa kawuyikulandelela izono zami.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Iziphambeko zami zizananyekwa emgodleni; uzasigubuzela isono sami.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Kodwa njengentaba ikhumuzeka ize ibhidlike, lanjengedwala ligudluka endaweni yalo,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
njengamanzi awagubhayo amatshe lezikhukhula zikhukhula umhlabathi, kanjalo uyalibhidliza ithemba lomuntu.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Umehlula kanye angaphindi abekhona, adlule; uyabuguqula ubuso bakho umxotshe.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Nxa amadodana akhe ezuza udumo, kawakwazi; nxa izizukulwane zakhe zisehliswa, kazikuboni.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Bezwa kuphela ubuhlungu bemizimba yabo bazikhalele bona.”
