Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Ko te tangata i whanau i te wahine, he torutoru ona ra; ki tonu ano i te raruraru.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Ano he puawai ia e puta mai ana, e kotia iho ana: rere ana ia, ano he atarangi, kahore hoki he tumautanga.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
E titiro mai ano ranei ou kanohi ki te penei? E mea ranei koe i ahau kia whakawa taua ki a taua?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Ko wai hei homai i te mea ma i roto i te mea poke? Hore rawa.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Kua rite na hoki nga ra mona: kei a koe te maha o ona marama; takoto rawa i a koe te tikanga mona, a e kore ia e whiti ki tua.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Tahuri ke atu te titiro i a ia, kia ai ona pariratanga, kia ata tutuki ai tona ra, kia rite ai ki o te kaimahi.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Ka ai hoki he whakaaronga ki te rakau i tapahia, tera ano e pariri, e kore ano hoki e mutu te wana o tona pihi.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Ahakoa kua tawhitotia tona pakiaka a ki te whenua, a kua mate tona tinana i roto i te oneone;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Heoi ma te haunga o te wai ka pihi, ka kokiri ona peka ano ko ta te mea tupu.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Ko te tangata ia, mate iho, marere noa iho; ae, ka hamo te tangata, a kei hea ia?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Pera i nga wai e he mai nei i te moana, i te awa e mimiti ana, ka maroke;
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
E pera ana ano te tangata, e takoto ana a kahore he whakatikanga ake: kahore he marangatanga ake mo ratou, a kia kore ra ano nga rangi; e kore ano ratou e ara i to ratou moe.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Aue, kia huna noatia oti ahau e koe ki te po, kia waihotia noatia iho ahau e koe kia ngaro ana, kia hoki ra ano tou riri; kia rohea noatia mai e koe tetahi wa moku, a ka mahara mai ai ano ki ahau! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Ki te mate te tangata, e ora ano ranei ia? Ka tatari ahau i nga ra katoa o toku ngananga, kia tae mai ra ano he whakaputanga moku.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Mau e karanga, kia whakao atu ai ahau; kahore hoki e kore ka matenui koe ki te mahi a ou ringa.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Inaianei hoki e taua ana e koe oku hikoinga; he teka ianei e matatau tonu mai ana koe ki toku hara?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Hiri rawa toku he ki roto ki te putea, tuitui rawa e koe toku kino.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
He pono ko te maunga e horo ana e memeha noa ake ana, e nekehia ana te toka i tona wahi;
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
E ngau ana te wai i nga kohatu; ma tona puhaketanga e horoi atu te puehu o te whenua; a whakangaromia iho e koe te tumanako a te tangata.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Taea ana ia e koe ake tonu atu, a pahure ana ia; puta ke ana i a koe tona mata, a tonoa atu ana ia kia haere.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Ko te whakahonoretanga o ana tama, kahore e mohiotia e ia; ka hoki iho ratou hei ware, heoi kahore tetahi aha o ratou e maharatia e ia.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
E mamae ano ia te kikokiko o tona tinana, a ka tangi tona wairua i roto i a ia.
