Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Ondaty nasaman’ ampelao, tsy lava-ohatse vaho lifo-kasotriañe,
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
hoe voñen-katae ty fionjona’e le miheatse, mihelañe hoe talinjo fa tsy mitoetse.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Harefa’o vaho hasese’o an-jaka ama’o ao?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Ia ty mahaakatse ty malio ami’ty maleotse? Leo raike.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Kanao fa nalahatse o andro’eo, fa ama’o ty ia’ o vola’eo vaho fa najado’o o efetse tsy handilara’eo,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
ampitoliho añe ty fijilova’o, hitofa’e, ampara’ te henefe’e o andro’eo, manahake ty mpièke
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Manan-ko tamae’e ty hatae, ie firaeñe ro mbe mitiry avao, vaho tsy milesa o tora’eo.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Ndra te mihaantetse an-tane ao o vaha’eo, naho mate an-debok’ ao i foto’ey,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
fa ie mañantson-drano ro hibotiboty vaho handrevake hoe ana-katae.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Fe mihomake t’i Raolombelo vaho mitsalalampatse; mipetroke t’indaty, le aia?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Hambañe ami’ty fisiha’ o sihanakeo naho ty fimaiha’ o sakao ampara’ te kapaike,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
ty fandrea’ ondaty tsy hitroatse, tsy hivañone ampara’ te mihelañe o likerañeo, vaho tsy ho barakaofeñe amy firota’ey.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Ehe t’ie haeta’o an-tsikeokeok’ao, le hakafi’o ampara’ te mimpoly ty haviñera’o, vaho hampitsatoha’o andro hahatiahia’o ahy! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Ie vilasy ondatio, mbe ho veloñe hao? Fe ho liñisako amo hene androm-pitoroñakoo ampara’ te tondroke ty fañovàñe ahiko.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Hikanjy irehe le hanoiñe iraho; ho maniña’o ty satam-pità’o.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Fe henaneo, tinoñe’o o liakoo, ie mbe tsy vazoho’o ty fandilarako;
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
rinohy an-karoñe ao o tahikoo, vaho lombofa’o o hakeokoo.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Mivoravora i vohitse mihotrakey, naho misitse an-toe’e ty vato;
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
mivañen-drano o vongam-batoo; saohe’ o rano-vohitseo ty mena’ i taney; Izay ty androtsaha’o ty fitama’ ondatio.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Iambotraha’o nainai’e, le mihelañe añe; ovae’o ty tarehe’e vaho irahe’o mb’eo.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Asiñeñe o ana’eo, fa tsy apota’e; mifotsake, fa tsy fohi’e.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
O marare amy nofo’eio avao ro tsapa’e, ty tro’e avao ro iroveta’e.
