Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
“Omuntu azaalibwa omukazi, abeera ku nsi akaseera katono era abeera mu kutegana.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Amulisa ng’ekimuli n’awotoka; abulawo mangu ng’ekisiikirize, tabeerera.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Otunuulira omuntu afaanana bw’atyo? Olimuleeta gy’oli asalirwe omusango?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Ani ayinza okuggya ekirongoofu mu kitali kirongoofu? Tewali n’omu!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Ennaku z’omuntu zaagererwa, wagera obungi bw’emyezi gye era n’oteekawo ekkomo ly’atasobola kusukka.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Kale tomufaako muleke yekka, okutuusa lw’alimala okutuukiriza emirimu gye ng’omupakasi.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
“Wakiri waliwo essuubi ng’omuti guloka: Bwe gutemebwa, guloka nate, era ekikolo kyagwo ekiggya tekifa.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Emirandira gyagwo gyandikaddiyidde mu ttaka era n’ekikonge ne kifiira mu ttaka,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
naye olw’emirandira okutambula ne ginoonya amazzi kimulisa ne kireeta amatabi ng’ekisimbe.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Naye omuntu afa era n’agalamizibwa, assa ogw’enkomerero n’akoma.
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Ng’amazzi bwe gaggwa mu nnyanja oba omugga bwe gukalira ne guggwaawo,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
bw’atyo omuntu bw’agalamira, era n’atasituka okutuusa eggulu bwe linaggwaawo, abantu tebajja kuzuukuka oba kuggyibwa mu tulo twabwe.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
“Singa kale onkweka emagombe era n’onziika okutuusa obusungu bwo lwe buliggwaawo! Singa ongerera ekiseera n’onzijukira! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Omuntu bw’afa, addamu n’abeera omulamu? Ennaku zange zonna ez’okuweereza nnaalindanga okuwona kwange kujje.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Olimpita nange ndikuyitaba; olyegomba ekitonde emikono gyo kye gyatonda.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Ddala ku olwo bw’olibala ebigere byange, naye tolyekaliriza bibi byange.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Ebisobyo byange biriba bisibiddwa mu kisawo; olibikka ku kibi kyange.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
“Naye ng’olusozi bwe luseebengerera ne luggwaawo, era ng’ejjinja bwe liva mu kifo kyalyo,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
ng’amazzi bwe gaggwereeza amayinja era ng’okwanjaala kwago bwe kutwala ettaka ly’oku nsi; bw’atyo bw’azikiriza essuubi ly’omuntu.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Omumalamu amaanyi omuwangula lumu n’aggweerawo ddala; okyusa enfaanana ye n’omugoba.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Abaana be bwe bafuna ekitiibwa, takimanya, bwe bagwa, takiraba.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Obulamu bw’omubiri gwe bwokka bw’awulira ne yeekungubagira yekka.”
