Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Moto oyo abotama na mwasi azalaka kaka na mikolo moke oyo mpe etonda na pasi.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Akolaka mpe akawukaka lokola fololo, awumelaka te lokola elili ya lipata oyo elekaka.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Olingi kaka kolandela ekelamu ya boye? Olingi kaka komema ye liboso na Yo mpo na kosambisa ye?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Nani akoki kobimisa bopeto kati na mbindo? Moko te!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Mikolo ya moto ekatama; okata motango ya basanza na ye mpe otia mondelo oyo akoki koleka te.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Longola miso na Yo mosika na ye mpe tika ye, ye moko, kino tango akozwa lifuti ya mosala na ye lokola moto oyo asalaka kaka mpo na lifuti.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Nzete ezalaka kutu na mwa elikya: ata bakati yango, ebimaka lisusu mpe ebotaka bitape ya sika;
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
misisa na yango ekoki konuna na se ya mabele, mpe eteni na yango oyo etikalaka ekoki kokufa kati na mabele,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
nzokande soki kaka ezwi mayi, ekobimisa mito mpe ekobota bitape lokola nzete ya sika.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Kasi moto akufaka mpe aninganaka lisusu te, akataka motema mpe azalaka lisusu na bomoi te.
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Ndenge mayi esilaka na liziba to ndenge mayi ekawukaka,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
ndenge wana mpe moto akufaka mpe atelemaka lisusu te, akolamuka lisusu te mpe bakoki lisusu kolamusa ye te, tango nyonso likolo ekozala.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Soki kaka obombaki ngai na se ya bakufi mpe otikaki ngai kuna kino kanda na Yo esila! Soki kaka okatelaki ngai tango mpo ete, na sima na yango, okanisa ngai lisusu! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Nzokande, soki moto akufi, boni, akoki lisusu kozala na bomoi? Nakozela kino lolenge na ngai ebongwana.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Okobenga ngai, mpe ngai, nakondima; okozala na posa makasi ya ekelamu ya maboko na Yo.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Solo penza, okotanga makolo na ngai, kasi okolandela lisusu masumu na ngai te.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Mabe na ngai ekokangama kati na saki, mpe okozipa masumu na ngai.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Kasi, ndenge ngomba esilaka mpe ekweyaka, ndenge libanga elongwaka na esika na yango,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
ndenge mayi eliaka mabanga, ndenge mayi oyo etiolaka ememaka mabele, ndenge wana mpe obebisaka elikya ya moto.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Olongaka ye mbala moko, mpe akendaka na ye; obebisaka elongi na ye mpe obenganaka ye.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Soki bana na ye ya mibali bazwi lokumu, ayebaka na ye yango te; soki basambwisi bango, amonaka na ye yango te.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Ayokaka kaka pasi kati na nzoto na ye, mpe motema na ye esalaka kaka matanga mpo na ye moko. »
