Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Cilvēks, no sievas dzimis, dzīvo īsu laiku un ir pilns grūtuma.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Viņš izaug kā puķe un novīst, viņš bēg kā ēna un nepastāv.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Un par tādu Tu atveri savas acis un vedi mani Tavas tiesas priekšā.
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Kas dos šķīstu no nešķīstiem? Nav neviena.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Viņa dienas jau ir nospriestas, viņa mēnešu pulks stāv pie Tevis, Tu tam esi licis robežu, to viņš nepārkāps.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Griez nost Savas acis no tā, ka atpūšās, ka tas priecājās kā algādzis, savu dienu nobeidzis.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Jo kokam, kad top nocirsts, ir cerība, ka atkal atjaunosies, un viņa atvases nemitās.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Jebšu viņa sakne zemē kļūst paveca, un viņa celms pīšļos mirst,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Taču no ūdens smaržas viņš atkal izplaukst un dabū zarus kā iedēstīts.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Bet vīrs mirst, un ir pagalam, cilvēks izlaiž dvēseli, - un kur nu ir?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Ūdeņi iztek no ezera, un upe izsīkst un izžūst.
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
Tāpat cilvēks apgūlās un necēlās vairs; kamēr debesis zūd, tie neuzmodīsies, un netaps traucēti no sava miega.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Ak, kaut Tu mani apslēptu kapā un mani apsegtu, kamēr Tava dusmība novērstos; kaut Tu man galu nolemtu un tad mani pieminētu! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Kad vīrs mirst, vai tas atkal dzīvos? Es gaidītu visu savu kalpošanas laiku, kamēr nāktu mana atsvabināšana.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Tu sauktu un es Tev atbildētu; Tu ilgotos pēc Sava roku darba.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Bet nu Tu skaiti manus soļus un neapstājies manu grēku dēļ.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Mana pārkāpšana ir noglabāta un apzieģelēta, un Tu pielieci vēl klāt pie mana nozieguma.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Tiešām, kalns sagrūst, kad tas krīt, un klints aizceļas no savas vietas.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
Ūdens izgrauž akmeņus, un viņa plūdi aizpludina zemes pīšļus, un cilvēka cerībai Tu lieci zust.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Tu viņu pārvari pavisam un viņš aiziet; Tu pārvērti viņa ģīmi, un tā Tu viņu aizdzeni.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Vai viņa bērni tiek godā, viņš to nezin, vai tie ir trūkumā, ir to viņš no tiem nesamana.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Viņa paša miesās ir sāpes, un viņa paša dvēselei jāžēlojās.
