Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
homo natus de muliere brevi vivens tempore repletus multis miseriis
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
quasi flos egreditur et conteritur et fugit velut umbra et numquam in eodem statu permanet
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
et dignum ducis super huiuscemodi aperire oculos tuos et adducere eum tecum in iudicium
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
quis potest facere mundum de inmundo conceptum semine nonne tu qui solus es
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
breves dies hominis sunt numerus mensuum eius apud te est constituisti terminos eius qui praeterire non poterunt
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
recede paululum ab eo ut quiescat donec optata veniat sicut mercennarii dies eius
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
lignum habet spem si praecisum fuerit rursum virescit et rami eius pullulant
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
si senuerit in terra radix eius et in pulvere emortuus fuerit truncus illius
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
ad odorem aquae germinabit et faciet comam quasi cum primum plantatum est
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
homo vero cum mortuus fuerit et nudatus atque consumptus ubi quaeso est
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
quomodo si recedant aquae de mari et fluvius vacuefactus arescat
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
sic homo cum dormierit non resurget donec adteratur caelum non evigilabit nec consurget de somno suo
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
quis mihi hoc tribuat ut in inferno protegas me ut abscondas me donec pertranseat furor tuus et constituas mihi tempus in quo recorderis mei (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
putasne mortuus homo rursum vivet cunctis diebus quibus nunc milito expecto donec veniat inmutatio mea
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
vocabis et ego respondebo tibi operi manuum tuarum porriges dexteram
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
tu quidem gressus meos dinumerasti sed parces peccatis meis
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
signasti quasi in sacculo delicta mea sed curasti iniquitatem meam
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
mons cadens defluet et saxum transfertur de loco suo
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
lapides excavant aquae et adluvione paulatim terra consumitur et homines ergo similiter perdes
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
roborasti eum paululum ut in perpetuum pertransiret inmutabis faciem eius et emittes eum
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
sive nobiles fuerint filii eius sive ignobiles non intelleget
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
attamen caro eius dum vivet dolebit et anima illius super semet ipso lugebit
