Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Homo natus de muliere, brevi vivens tempore, repletur multis miseriis.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Qui quasi flos egreditur et conteritur, et fugit velut umbra, et numquam in eodem statu permanet.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Et dignum ducis super huiuscemodi aperire oculos tuos, et adducere eum tecum in iudicium?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Quis potest facere mundum de immundo conceptum semine? nonne tu qui solus es?
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Breves dies hominis sunt: numerus mensium eius apud te est: constituisti terminos eius, qui praeteriri non poterunt.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Recede paululum ab eo, ut quiescat, donec optata veniat, sicut mercenarii, dies eius.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Lignum habet spem: si praecisum fuerit, rursum virescit, et rami eius pullulant.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Si senuerit in terra radix eius, et in pulvere emortuus fuerit truncus illius,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Ad odorem aquae germinabit, et faciet comam quasi cum primum plantatum est:
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Homo vero cum mortuus fuerit, et nudatus atque consumptus, ubi quaeso est?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Quomodo si recedant aquae de mari, et fluvius vacuefactus arescat:
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
Sic homo cum dormierit, non resurget, donec atteratur caelum, non evigilabit, nec consurget de somno suo.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Quis mihi hoc tribuat, ut in inferno protegas me, et abscondas me, donec pertranseat furor tuus, et constituas mihi tempus, in quo recorderis mei? (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Putasne mortuus homo rursum vivat? cunctis diebus, quibus nunc milito, expecto donec veniat immutatio mea.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Vocabis me, et ego respondebo tibi: operi manuum tuarum porriges dexteram.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Tu quidem gressus meos dinumerasti, sed parce peccatis meis.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Signasti quasi in sacculo delicta mea, sed curasti iniquitatem meam.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Mons cadens defluit, et saxum transfertur de loco suo.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
Lapides excavant aquae, et alluvione paulatim terra consumitur: et hominem ergo similiter perdes.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Roborasti eum paululum ut in perpetuum transiret: immutabis faciem eius, et emittes eum.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Sive nobiles fuerint filii eius, sive ignobiles, non intelliget.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Attamen caro eius dum vivet dolebit, et anima illius super semetipso lugebit.
