Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
婦の產む人はその日少なくして艱難多し
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
その來ること花のごとくにして散り 其馳ること影のごとくにして止まらず
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
なんぢ是のごとき者に汝の目を啓きたまふや 汝われを汝の前にひきて審判したまふや
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
誰か清き物を汚れたる物の中より出し得る者あらん 一人も無し
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
その日旣に定まり その月の數なんぢに由り 汝これが區域を立て越ざらしめたまふなれば
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
是に目を離して安息を得させ 之をして傭人のその日を樂しむがごとくならしめたまへ
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
それ木には望あり 假令砍るるとも復芽を出してその枝絶ず
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
たとひ其根地の中に老い 幹土に枯るとも
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
水の潤霑にあへば即ち芽をふき枝を出して若樹に異ならず
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
然ど人は死れば消うす 人氣絶なば安に在んや
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
水は海に竭き河は涸てかわく
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
是のごとく人も寢臥てまた興ず 天の盡るまで目覺ず睡眠を醒さざるなり
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
願はくは汝われを陰府に藏し 汝の震怒の息むまで我を掩ひ 我ために期を定め而して我を念ひたまへ (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
人もし死ばまた生んや 我はわが征戰の諸日の間望みをりて我が變更の來るを待ん
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
なんぢ我を呼たまはん 而して我こたへん 汝かならず汝の手の作を顧みたまはん
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
今なんぢは我に歩履を數へたまふ 我罪を汝うかがひたまはざらんや
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
わが愆は凡て嚢の中に封じてあり汝わが罪を縫こめたまふ
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
それ山も倒れて終に崩れ巖石も移りてその處を離る
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
水は石を鑿ち 浪は地の塵を押流す 汝は人の望を斷たまふ
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
なんぢは彼を永く攻なやまして去ゆかしめ 彼の面容の變らせて逐やりたまふ
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
その子尊貴なるも彼は之を知ず 卑賤なるもまた之を曉らざるなり
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
只己みづからその肉に痛苦を覺え己みづからその心に哀く而已
