< Йов 14 >
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
婦の產む人はその日少なくして艱難多し
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
その來ること花のごとくにして散り 其馳ること影のごとくにして止まらず
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
なんぢ是のごとき者に汝の目を啓きたまふや 汝われを汝の前にひきて審判したまふや
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
誰か清き物を汚れたる物の中より出し得る者あらん 一人も無し
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
その日旣に定まり その月の數なんぢに由り 汝これが區域を立て越ざらしめたまふなれば
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
是に目を離して安息を得させ 之をして傭人のその日を樂しむがごとくならしめたまへ
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
それ木には望あり 假令砍るるとも復芽を出してその枝絶ず
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
たとひ其根地の中に老い 幹土に枯るとも
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
水の潤霑にあへば即ち芽をふき枝を出して若樹に異ならず
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
然ど人は死れば消うす 人氣絶なば安に在んや
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
水は海に竭き河は涸てかわく
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
是のごとく人も寢臥てまた興ず 天の盡るまで目覺ず睡眠を醒さざるなり
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol )
願はくは汝われを陰府に藏し 汝の震怒の息むまで我を掩ひ 我ために期を定め而して我を念ひたまへ (Sheol )
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
人もし死ばまた生んや 我はわが征戰の諸日の間望みをりて我が變更の來るを待ん
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
なんぢ我を呼たまはん 而して我こたへん 汝かならず汝の手の作を顧みたまはん
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
今なんぢは我に歩履を數へたまふ 我罪を汝うかがひたまはざらんや
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
わが愆は凡て嚢の中に封じてあり汝わが罪を縫こめたまふ
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
それ山も倒れて終に崩れ巖石も移りてその處を離る
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
水は石を鑿ち 浪は地の塵を押流す 汝は人の望を斷たまふ
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
なんぢは彼を永く攻なやまして去ゆかしめ 彼の面容の變らせて逐やりたまふ
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
その子尊貴なるも彼は之を知ず 卑賤なるもまた之を曉らざるなり
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
只己みづからその肉に痛苦を覺え己みづからその心に哀く而已