Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
L’uomo, nato di donna, vive pochi giorni, e sazio d’affanni.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Spunta come un fiore, poi è reciso; fugge come un’ombra, e non dura.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
E sopra un essere così, tu tieni gli occhi aperti! e mi fai comparir teco in giudizio!
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Chi può trarre una cosa pura da una impura? Nessuno.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Giacché i suoi giorni son fissati, e il numero de’ suoi mesi dipende da te, e tu gli hai posto un termine ch’egli non può varcare,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
storna da lui lo sguardo, sì ch’egli abbia un po’ di requie, e possa godere come un operaio la fine della sua giornata.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Per l’albero, almeno c’è speranza; se è tagliato, rigermoglia e continua a metter rampolli.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Quando la sua radice è invecchiata sotto terra, e il suo tronco muore nel suolo,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
a sentir l’acqua, rinverdisce e mette rami come una pianta nuova.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Ma l’uomo muore e perde ogni forza; il mortale spira e… dov’è egli?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Le acque del lago se ne vanno, il fiume vien meno e si prosciuga;
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
così l’uomo giace, e non risorge più; finché non vi sian più cieli, ei non si risveglierà né sarà più destato dal suo sonno.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Oh, volessi tu nascondermi nel soggiorno de’ morti, tenermi occulto finché l’ira tua sia passata, fissarmi un termine, e poi ricordarti di me!… (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Se l’uomo, dopo morto, potesse ritornare in vita, aspetterei tutti i giorni della mia fazione, finché giungesse l’ora del mio cambio;
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
tu mi chiameresti e io risponderei, tu brameresti rivedere l’opera delle tue mani.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Ma ora tu conti i miei passi, tu osservi i miei peccati;
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
le mie trasgressioni sono sigillate in un sacco, e alle mie iniquità, altre ne aggiungi.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
La montagna frana e scompare, la rupe e divelta dal suo luogo,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
le acque rodono la pietra, le loro inondazioni trascinan via la terra: così tu distruggi la speranza dell’uomo.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Tu lo sopraffai una volta per sempre, ed egli se ne va; gli muti il sembiante, e lo mandi via.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Se i suoi figliuoli salgono in onore, egli lo ignora; se vengono in dispregio, ei non lo vede;
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
questo solo sente: che il suo corpo soffre, che l’anima sua è in lutto”.
