Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
L'uomo, nato di donna, breve di giorni e sazio di inquietudine,
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
come un fiore spunta e avvizzisce, fugge come l'ombra e mai si ferma.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Tu, sopra un tal essere tieni aperti i tuoi occhi e lo chiami a giudizio presso di te?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Chi può trarre il puro dall'immondo? Nessuno.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Se i suoi giorni sono contati, se il numero dei suoi mesi dipende da te, se hai fissato un termine che non può oltrepassare,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
distogli lo sguardo da lui e lascialo stare finché abbia compiuto, come un salariato, la sua giornata!
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Poiché anche per l'albero c'è speranza: se viene tagliato, ancora ributta e i suoi germogli non cessano di crescere;
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
se sotto terra invecchia la sua radice e al suolo muore il suo tronco,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
al sentore dell'acqua rigermoglia e mette rami come nuova pianta.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
L'uomo invece, se muore, giace inerte, quando il mortale spira, dov'è?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Potranno sparire le acque del mare e i fiumi prosciugarsi e disseccarsi,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
ma l'uomo che giace più non s'alzerà, finché durano i cieli non si sveglierà, né più si desterà dal suo sonno.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Oh, se tu volessi nascondermi nella tomba, occultarmi, finché sarà passata la tua ira, fissarmi un termine e poi ricordarti di me! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Se l'uomo che muore potesse rivivere, aspetterei tutti i giorni della mia milizia finché arrivi per me l'ora del cambio!
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Mi chiameresti e io risponderei, l'opera delle tue mani tu brameresti.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Mentre ora tu conti i miei passi non spieresti più il mio peccato:
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
in un sacchetto, chiuso, sarebbe il mio misfatto e tu cancelleresti la mia colpa.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Ohimè! come un monte finisce in una frana e come una rupe si stacca dal suo posto,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
e le acque consumano le pietre, le alluvioni portano via il terreno: così tu annienti la speranza dell'uomo.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Tu lo abbatti per sempre ed egli se ne va, tu sfiguri il suo volto e lo scacci.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Siano pure onorati i suoi figli, non lo sa; siano disprezzati, lo ignora!
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Soltanto i suoi dolori egli sente e piange sopra di sé.
