Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Lòm ki fèt de fanm gen vi kout ki plen traka.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Tankou yon flè, li parèt e li fennen. Anplis, li sove ale kon lonbraj. Li pa dire.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Èske Ou ouvri zye Ou sou li pou mennen li an jijman avèk W?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Se kilès ki kab fè pwòp sa ki pa pwòp? Pèsòn!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Konsi fòs jou li yo avèk Ou, fòs mwa li yo avèk Ou. Ou te etabli limit li ke li p ap kab depase.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Retire zye Ou sou li pou l kab pran repò, jiskaske li kab konplete jou li yo, kon yon ouvriye jounalye.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Gen espwa pou yon pyebwa lè l koupe, li kab boujonnen ankò, nouvo boujon yo kab reyisi.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Malgre rasin li yo vin vye nan tè a, e chouk li mouri nan tè sèch,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
fè rive yon gout dlo, e li va pete pouse boujon yo kon yon plant.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Men lòm mouri pou kouche plat. Lòm mouri e kibò li ye?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Tankou dlo lanmè fè vapè monte e rivyè a vin sèch,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
konsa lòm kouche, e li pa leve ankò. Jiskaske syèl yo vin disparèt, li p ap reveye, ni leve ankò.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
O ke ou ta kapab kache mwen nan sejou lanmò an, pou ou ta kapab fè m kache jiskaske chalè Ou retounen kote Ou! Ke Ou ta fikse yon limit pou mwen, e sonje m! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Si yon nonm mouri, èske li va leve ankò? Pou tout jou a lit mwen yo, mwen ta tann jiskaske lè rive pou yo lage m.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Ou ta rele e mwen ta reponn Ou; Konsa, Ou ta anvi anpil zèv men Ou yo.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Paske koulye a, ou konte tout pa mwen fè yo. Èske Ou pa swiv peche m yo?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Transgresyon mwen yo sele nèt nan yon sachè Konsa, Ou vlope tout inikite m yo.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Men mòn nan kap tonbe pa mòso pa fè anyen; wòch la ap kite plas li.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
Dlo a epwize wòch yo, gran fòs li lave pousyè tè a. Se konsa Ou detwi espwa a lòm.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Ou vin fè l soumèt nèt pou tout tan, e li pati; Ou chanje aparans li, e voye l ale.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Fis li yo vin resevwa lonè, men li menm pa konnen sa; oswa fis li yo vin pa anyen, men li pa apèsi sa.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Men kò l fè mal; epi li fè dèy sèlman pou pwòp tèt li.
