Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
L’Homme, né de la femme, n’a que peu de jours à vivre, et il est rassasié de troubles.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Comme la fleur, il pousse et se flétrit; il fuit comme l’ombre et n’a point de durée.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Et c’est sur cet être que tu as les yeux ouverts! Moi-même, tu me forces à comparaître en justice avec toi!
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Qui donc pourrait tirer quelque chose de pur de ce qui est impur? Pas un!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Puisque ses jours sont mesurés, que tu connais le compte de ses mois, et que tu lui as imposé des limites qu’il ne saurait dépasser,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
détourne ton attention de lui: qu’il ait un peu de répit pendant qu’il remplit sa journée comme un mercenaire!
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Car pour l’arbre, il est encore de l’espoir; si on le coupe il peut repousser, les rejetons ne lui manquent pas.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Dût sa racine vieillir dans la terre et son tronc mourir dans le sol,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
il suffit qu’il sente l’eau pour reverdir et produire un branchage, comme s’il était nouvellement planté.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Mais l’homme meurt et s’évanouit, le mortel expire: où est-il alors?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Les eaux s’échappent du fond du lac, le fleuve tarit et se dessèche.
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
De même, les humains se couchent pour ne plus se relever; tant que dureront les cieux, ils ne se réveilleront ni ne secoueront leur sommeil.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Ah! Qu’il te plaise de m’enfermer dans le Cheol, de me mettre à l’abri jusqu’à ce que ta colère soit passée, de me fixer un terme où tu te ressouviendrais de moi! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Lorsque l’homme meurt, revivra-t-il? S’Il en était ainsi, tout le long de ma pénible corvée, je nourrirais de l’espoir, jusqu’à ce qu’on vienne me relever de ma faction.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Tu m’appellerais et moi je répondrais; tu témoignerais de l’affection pour l’œuvre de tes mains.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Au lieu de compter comme à présent chacun de mes pas, tu cesserais de surveiller mes fautes.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Mes péchés sont scellés dans un faisceau; tu as mis ton cachet sur mes manquements.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
Or, une montagne qui s’écroule se réduit en poussière, et le rocher est déraciné de sa base.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
Les eaux finissent par user les pierres; leurs flots entraînent la poussière du sol: de même, tu ruines l’espoir de l’homme.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Tu l’empoignes à jamais et il disparaît; tu déformes sa • figure et le rejettes.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Que ses enfants s’élèvent, il n’en sait rien; qu’ils soient abaissés, il n’en a pas connaissance.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Mais c’est pour lui seul que sa chair souffre; c’est pour lui seul que son âme est en deuil.
