Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
L’homme né de la femme vit peu de jours, et il est rassasié de misères.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Comme la fleur, il naît, et on le coupe; il fuit comme l’ombre, sans s’arrêter.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Et c’est sur lui que tu as l’œil ouvert, lui que tu amènes en justice avec toi!
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Qui peut tirer le pur de l’impur? Personne.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Si les jours de l’homme sont comptés, si tu as fixé le nombre de ses mois, si tu as posé un terme qu’il ne doit pas franchir,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
détourne de lui tes yeux pour qu’il se repose, jusqu’à ce qu’il goûte, comme le mercenaire, la fin de sa journée.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
Un arbre a de l’espérance: coupé, il peut verdir encore, il ne cesse pas d’avoir des rejetons.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Que sa racine ait vieilli dans la terre, que son tronc soit mort dans la poussière,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
dès qu’il sent l’eau, il reverdit, il pousse des branches comme un jeune plant.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Mais l’homme meurt, et il reste étendu; quand il a expiré, où est-il?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Les eaux du lac disparaissent, le fleuve tarit et se dessèche:
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
ainsi l’homme se couche et ne se relève plus, il ne se réveillera pas tant que subsistera le ciel, on ne le fera pas sortir de son sommeil.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Oh! Si tu voulais me cacher dans le séjour des morts, m’y tenir à couvert jusqu’à ce que ta colère ait passé, me fixer un terme où tu te souviendrais de moi! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Si l’homme une fois mort pouvait revivre! Tout le temps de mon service j’attendrais qu’on vînt me relever.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Tu m’ appellerais alors, et moi je te répondrais; tu languirais après l’ouvrage de tes mains.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Mais hélas! Maintenant, tu comptes mes pas, tu as l’œil ouvert sur mes péchés;
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
mes transgressions sont scellées dans une bourse, et tu mets un enduit sur mes iniquités.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
La montagne s’écroule et s’efface; le rocher est transporté hors de sa place;
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
les eaux creusent la pierre, leurs flots débordés entraînent la poussière du sol: ainsi tu anéantis l’espérance de l’homme.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Tu l’abats sans retour, et il s’en va; tu flétris son visage, et tu le congédies.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Que ses enfants soient honorés, il n’en sait rien; qu’ils soient dans l’abaissement, il l’ignore.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Sa chair ne sent que ses propres souffrances, son âme ne gémit que sur elle-même.
