Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
“Man, who is born of a woman, is of few days, and full of trouble.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
He grows up like a flower, and is cut down. He also flees like a shadow, and doesn’t continue.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Do you open your eyes on such a one, and bring me into judgement with you?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Who can bring a clean thing out of an unclean? Not one.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Seeing his days are determined, the number of his months is with you, and you have appointed his bounds that he can’t pass.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Look away from him, that he may rest, until he accomplishes, as a hireling, his day.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
“For there is hope for a tree if it is cut down, that it will sprout again, that the tender branch of it will not cease.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Though its root grows old in the earth, and its stock dies in the ground,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
yet through the scent of water it will bud, and sprout boughs like a plant.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
But man dies, and is laid low. Yes, man gives up the spirit, and where is he?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
As the waters fail from the sea, and the river wastes and dries up,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
so man lies down and doesn’t rise. Until the heavens are no more, they will not awake, nor be roused out of their sleep.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
“Oh that you would hide me in Sheol, that you would keep me secret until your wrath is past, that you would appoint me a set time and remember me! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
If a man dies, will he live again? I would wait all the days of my warfare, until my release should come.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
You would call, and I would answer you. You would have a desire for the work of your hands.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
But now you count my steps. Don’t you watch over my sin?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
My disobedience is sealed up in a bag. You fasten up my iniquity.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
“But the mountain falling comes to nothing. The rock is removed out of its place.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
The waters wear the stones. The torrents of it wash away the dust of the earth. So you destroy the hope of man.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
You forever prevail against him, and he departs. You change his face, and send him away.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
His sons come to honour, and he doesn’t know it. They are brought low, but he doesn’t perceive it of them.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
But his flesh on him has pain, and his soul within him mourns.”
