Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Man born of a woman is short of days, and sated with harrowing trouble.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Like a flower he cometh forth, and is cut down: and he fleeth like a shadow, and remaineth not.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
And yet on such a one dost thou open thy eyes, and me thou bringest into judgment with thee?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Who can make a clean thing out of an unclean? not one [thing].
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Seeing that his days are determined, the number of his months are [fixed] with thee, that thou hast set his bounds which he cannot pass:
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Turn thyself from him that he may recover from his pain, and be able to enjoy like a hired laborer his day.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
For there is hope for the tree: if it be cut down, it may still sprout again, while its young shoot will not cease.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
If even its root become old in the earth, and its stock die in the dust:
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Yet through the scent of water will it flourish [again], and produce boughs as though It were newly planted.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
But man dieth, and lieth powerless: yea, the son of earth departeth—and where is he?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
The waters run off from the sea, and the river faileth and drieth up:
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
So doth man lie down, and riseth not: till the heavens be no more, they will not awake, and will not be roused out of their sleep.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
Oh who would grant that thou mightest hide me in the nether world, that thou mightest conceal me, until thy wrath be appeased, that thou mightest set for me a fixed time, and remember me then! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Or, when a man dieth, will he live again? all the days of my time of service would I then wait, till [the hour of] my release were come.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Do thou call, and I will truly answer thee: have a desire for the work of thy hands.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Yet now thou numberest my steps: and thou waitest not with [the punishment of] my sin.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Sealed up in a bag is my transgression, and thou yet addest to my iniquity.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
But truly a falling mountain will crumble, and [even] a rock is moved out of its place.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
The water weareth out stones; thou sweepest away their fragments [like] the dust of the earth: and so thou destroyest the hope of man.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Thou assailest him with might without ceasing, till he passeth away: thou changest his countenance, and sendest him off.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
His children acquire honor, but he knoweth it not: and they are esteemed little, but he perceiveth nothing of them.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
But his body. on him, feeleth pain, and his soul will mourn for him.
