Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
For a mortal born of a woman [is] short lived, and full of wrath.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Or he falls like a flower that has bloomed; and he departs like a shadow, and can’t continue.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Hast you not taken account even of him, and caused him to enter into judgment before you?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
For who shall be pure from uncleanness? not even one;
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
if even his life should be [but] one day upon the earth: and his months are numbered by him: you have appointed [him] for a time, and he shall by no means exceed [it].
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Depart from him, that he may be quiet, and take pleasure in his life, [though] as a hireling.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
For there is hope for a tree, even if it should be cut down, [that] it shall blossom again, and its branch shall not fail.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
For though its root should grow old in the earth, and its stem die in the rock;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
it will blossom from the scent of water, and will produce a crop, as one newly planted.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
But a man that has died is utterly gone; and when a mortal has fallen, he is no more.
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
For the sea wastes in [length of] time, and a river fails and is dried up.
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
And man that has lain down [in death] shall certainly not rise again till the heaven be dissolved, and they shall not awake from their sleep.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
For oh that you had kept me in the grave, and had hidden me until your wrath should cease, and you should set me a time in which you would remember me! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
For if a man should die, shall he live [again], having accomplished the days of his life? I will wait till I exist again?
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Then shall you call, and I will listen to you: but do not you reject the work of your hands.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
But you have numbered my devices: and not one of my sins shall escape you?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
An you have sealed up my transgressions in a bag, and marked if I have been guilty of any transgression unawares.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
And verily a mountain falling will utterly be destroyed, and a rock shall be worn out of its place.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
The waters wear the stones, and waters falling headlong [overflow] a heap of the earth: and you destroy the hope of man.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
You drive him to an end, and he is gone: you set your face against him, and send him away;
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
and though his children be multiplied, he knows [it] not; and if they be few, he is not aware.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
But his flesh is in pain, and his soul mourns.
