Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Man [that is] born of a woman [is] of few days, and full of trouble.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
He cometh forth like a flower, and is cut down: he fleeth also as a shadow, and continueth not.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
And dost thou open thine eyes upon such an one, and bringest me into judgment with thee?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Who can bring a clean [thing] out of an unclean? not one.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Seeing his days [are] determined, the number of his months [are] with thee, thou hast appointed his bounds that he cannot pass;
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Turn from him, that he may rest, till he shall accomplish, as an hireling, his day.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
[Yet] through the scent of water it will bud, and bring forth boughs like a plant.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
But man dieth, and wasteth away: yea, man giveth up the ghost, and where [is] he?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
[As] the waters fail from the sea, and the flood decayeth and drieth up:
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
So man lieth down, and riseth not: till the heavens [be] no more, they shall not awake, nor be raised out of their sleep.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
O that thou wouldest hide me in the grave, that thou wouldest keep me secret, until thy wrath be past, that thou wouldest appoint me a set time, and remember me! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
If a man die, shall he live [again]? all the days of my appointed time will I wait, till my change come.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Thou shalt call, and I will answer thee: thou wilt have a desire to the work of thine hands.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
For now thou numberest my steps: dost thou not watch over my sin?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
My transgression [is] sealed up in a bag, and thou sewest up mine iniquity.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
And surely the mountain falling cometh to nought, and the rock is removed out of his place.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
The waters wear the stones: thou washest away the things which grow [out] of the dust of the earth; and thou destroyest the hope of man.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Thou prevailest for ever against him, and he passeth: thou changest his countenance, and sendest him away.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
His sons come to honour, and he knoweth [it] not; and they are brought low, but he perceiveth [it] not of them.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
But his flesh upon him shall have pain, and his soul within him shall mourn.
