Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
Man that is born of a woman is of few days and full of trouble.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
He comes forth like a flower, and is cut down: he flees also as a shadow, and continues not.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
And does you open your eyes upon such an one, and bring me into judgment with you?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Who can bring a clean thing out of an unclean? not one.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Seeing his days are determined, the number of his months are with you, you have appointed his bounds that he cannot pass;
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Turn from him, that he may rest, till he shall accomplish, as a worker, his day.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
Yet through the scent of water it will bud, and bring forth boughs like a plant.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
But man dies, and wastes away: yea, man gives up the spirit, and where is he?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
As the waters fail from the sea, and the flood decays and dries up:
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
So man lies down, and rises not: till the heavens be no more, they shall not awake, nor be raised out of their sleep.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
O that you would hide me in the grave, that you would keep me secret, until your wrath be past, that you would appoint me a set time, and remember me! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
If a man die, shall he live again? all the days of my appointed time will I wait, till my change come.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
You shall call, and I will answer you: you will have a desire to the work of your hands.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
For now you number my steps: do you not watch over my sin?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
My transgression is sealed up in a bag, and you sew up mine iniquity.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
And surely the mountains falling comes to nothing, and the rock is removed out of his place.
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
The waters wear the stones: you wash away the things which grow out of the dust of the earth; and you destroys the hope of man.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
You prevail for ever against him, and he passes: you change his countenance, and send him away.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
His sons come to honour, and he knows it not; and they are brought low, but he perceives it not of them.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
But his flesh upon him shall have pain, and his soul within him shall mourn.
